Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (85)

Глава 80

Приятели мои, съграждани берлинчани, при скорост 130 километра в час би трябвало да стигна у дома, в моя град на белезите, тъкмо навреме за среща в късния следобед, която не мога да си позволя да пропусна.

Прозявам се. Докато стигна до гарата и се върна до автомобилното изложение, мина повече от час и половина. Но мерцедесът бе точно където го оставих, на сигурно място, далеч от очите на полицията, която със сигурност тършуваше из зала номер едно.

Оттогава шофирам и признавам, че съм уморен.

Би трябвало да отбия и да подремна, приятели.

Но има още толкова много неща за вършене, преди дори да си помисля за почивка.

Затова бъркам в жабката и вадя шишенце с амфетамини. Взимам две таблетки, след кратък размисъл гълтам още една.

Пускам радиото и слушам описание на убийството на Артур Йегер и преследването по магистралата. Открили са мазератито и вземат проби за ДНК от него.

Това не ме притеснява. В колата няма нищо, което да свържат с мен.

Амфетамините започват да действат и хвърлям поглед към папката на седалката до мен. Отварям я и отгръщам на снимката на Артур и майка му, взета от досието му в архива. Под нея има снимка на две момиченца, едното на девет години, другото на шест. Прегръщат се.

Илона и Илзе.

Опитах всеки номер, който знам, за да накарам Илзе да ми каже къде живее Илона. Но тя не поддаде чак до самия край. Каза единствено, че заради мен Илона има психическо заболяване и е пристрастена към метадон.

И тогава ме осенява една мисъл.

Пристрастена към метадон.

Това означава, че е регистрирана. Означава, че посещава клиника.

Може да бъде намерена.

Може да умре тази вечер, ако имам късмет, а заедно с нея и почти всички мои тайни.

Илона Фрай? Унасям се в мисли. Илона?

Поглеждам снимката.

Ама че име са ти дали. Илона. А какво ли е било истинското ти име?

Няма значение. Бих те познал, както и да са те нарекли. Толкова много приличаше на по-малката си сестра, нищо общо с майка си.