Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (115)

Глава 110

Четирийсет минути по-късно слънцето залязваше, а Катарина Дорук вървеше по улица „Ораниенбургер“ към „Тахелес“. Мина под арката и влезе в голямото открито артпространство зад сградата. Мракът пулсираше в ритъма на хип-хоп и техно, а светлините придаваха атмосфера на снимачна площадка.

Прожекторите бяха насочени към откриването на изложбата на Руди Крюгер „Rude, Rot, Riot“, привлякла тълпа от анархисти, пънкари, хора от улицата, артисти, музиканти, поети и други отбрани берлинчани, които се наливаха здраво на външния бар.

Катарина Дорук забеляза звездата на вечерта, облечен изцяло в черно, преметнал ръка през раменете на „ученичката“ си Таня. Държеше бутилка бира и се здрависваше със свой почитател с електриково зелен гребен на главата и пиърсинг на носа, от който се спускаше верижка с черепчета.

Руди Крюгер видя Дорук и направи физиономия, когато го приближи след отдръпването на човека със зеления гребен.

— Защо си дошла? — процеди през зъби. — Няма да говоря нито с теб, нито с някого друг. Вие и Криминалната полиция пуснахте Херман и сега той ме отряза от организацията по погребението й.

— Аз работя за „Прайвит“, не решавам дали да пуснат пастрока ти, или не, нито мога да контролирам действията му — отвърна Дорук. — Дойдох да подкрепя изложбата ти, реших, че ще ти дойде добре малко помощ. Но виждам, че имаш повече от достатъчно подкрепа и че не съм желана тук, затова ще си вървя.

Таня се намръщи и го стисна по-здраво през кръста.

— Руди, дръж се възпитано. Тя просто се опитва да помогне.

Катарина отбеляза, че Таня е с черно кожено яке, което струва най-малко 1500 евро. Това й даде допълнителна увереност.

— Добре де, добре, понякога се държа като задник — призна Руди Крюгер. — Извинявам се.

— Извинението се приема — отвърна Дорук. — Доста навалица има днес.

— Едно нещо съм научил от Херман — ако искаш да си известен, най-добре вдигай много врява — сви рамене Руди. — Искаш ли бира?

— Може би после. Знаеш ли, че пастрокът ти твърди, че майка ти всъщност е щяла да се разведе с него?

— Лъже — веднага отвърна Руди, след което се поколеба. — Не знам защо, но лъже. И в това е иронията, защото тя предпочете да остане при него, продаде се за пари.

Катарина Дорук поклати глава.

— Според него майка ти е била сложила точката. Въпреки че той решил да даде цялото си богатство за филантропия, тя решила да го напусне и да запази достойнството си. В това е иронията. Ако го беше направила, единственият прецакан щеше да си ти, Руди.