Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (112)

Глава 107

Крайнер избухна в ридания и Илона Фрай го прегърна с думите:

— Благодаря ти, Кифер, сега ще ни повярват. Ще ни повярват.

— Ще ви оставя за минутка насаме — каза пребледнялата Вайгел, стана и преди да излезе, погледна право в огледалото.

Главен комисар Дитрих изглеждаше много по-зле от човек с тежък махмурлук, помисли си Мати. Взираше се в двамата в стаята за разпит с изражение, граничещо с безнадеждност.

Но когато инспектор Вайгел влезе и подаде папката на Карл Готшалк, Дитрих заяви:

— Това не може да е истина. Щеше да се разчуе след падането на режима. Място като кланицата би било разкрито.

— Не и ако всички документи по случая са унищожени преди началото на бунтовете и далеч преди падането на Стената — скръсти ръце Мати.

— Горили са папки във всички държавни учреждения — добави инспектор Вайгел. — Всички го знаят. За кого е работил Фалк? За Щази? Тайната полиция?

Дитрих мълчеше. Мати забеляза, че началникът му го гледа съсредоточено и също впи поглед в комисаря, докато произнасяше:

— Сигурно е работил за Щази. Те са използвали мъчения и екзекуции в затвора „Хоеншонхаузен“, за да накарат роднини да свидетелстват едни срещу други. Глад, лишаване от сън, давене.

— Но това минава всякакви граници — промълви тихо Дитрих. — Извратено е.

— Да. Точно така — съгласи се Мати.

Главният комисар погледна шефа си и изрече с малко по-сигурен глас:

— Карл, без всякаква документация…

— Документация ли? — извика Мати. — Имате свидетели! Погледнете ги, господин комисар! Да ви се струва, че лъжат?

В стаята за разпити дребничката Илона още прегръщаше Крайнер, който хлипаше:

— Фалк заби отвертка в главата на майка ми, Илона. А аз просто стоях и гледах.

Дитрих внезапно се прегърби толкова, че заприлича на блатна птица, скрита в сенките. Гласът му трепереше:

— Съжалявам, Карл, аз… Не мога да повярвам в тези…

— Господин комисар — прекъсна го твърдо инспектор Вайгел, — защо се опитвате да отклоните разследването колкото се може по-далеч от кланицата и от Фалк?

Дитрих се обърна потресен и възмутен към Карл Готшалк:

— Не е вярно! И няма да позволя начинаещ следовател да поставя под съмнение моите…

— Наистина се опитвахте да забавите и осуетите разследването от самото начало — непоколебима беше Мати. — Инспектор Вайгел твърди, че сте обявили мен и Буркхарт за противници още в първия ден.

— Заблудила се е! — изсъска той. — Защо бих имал интерес от толкова ужасно, непродуктивно поведение?

— Защото, господин хаупткомисар — каза Мати, — баща ви, полковник Конрад Дитрих Фромер, е бил служител на Щази, а преди да си смените името, вие също сте служили там.