Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (53)

Глава 48

В дванайсет и половина Агнес Крюгер вече закъсняваше за обяд със старата си приятелка Ингрид Дал в ресторант „Каре“. Жената на милиардера искаше да говори с човек, на когото има доверие, човек извън семейството, а Ингрид Дал, която бе и умна, и дискретна, беше идеалният събеседник.

Имаше шофьор на постоянно разположение, но днес почувства силна нужда да покаже независимост и реши да шофира сама. Взе асансьора до гаража и потърси своето „Порше Кайен“ измежду многото други коли, които съпругът й държеше тук.

Агнес натисна бутона, отварящ вратата на гаража, и се насочи направо към „Фазаненплац“, където нямаше жива душа заради леещия се порой.

Кара до пресечката на „Фазанен“ и „Шаперщрасе“. Преди да завие наляво по „Шапер“, фигура в черен дъждобран притича и почука настойчиво по стъклото.

Жената на милиардера се вгледа и ядосано свали прозореца.

— Какво искате? — сопна се тя. — Вече казах…

В следващия миг се взираше в празното дъно на пластмасова бутилка от „Кока Кола“, закрепена с тиксо за дулото на пистолет.

— Не, моля ви… — започна тя.

Изстрелът я улучи от упор малко над дясното око и пръсна мозъка й по стъклото и седалката до нея.

Кракът й отпусна спирачката.

Поршето прекоси улицата и се заби в паркиран фиат. Завиха аларми, а убиецът изчезна в проливния дъжд.