Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (55)

Глава 50

Когато Мати и Катарина пристигнаха, хаупткомисар Ханс Дитрих вече бе на местопрестъплението. Стоеше в дъжда до отворената врата на черното „Порше Кайен“, мокър, навъсен и още по-прегърбен.

Иззад жълтата полицейска лента Мати забеляза инспектор Вайгел и я повика. Вайгел се приближи с учудена физиономия.

— Какво правите тук? — попита.

— Агнес Крюгер беше клиентка на Крис Шнайдер — обясни Мати. — Дитрих знае.

Внезапно подразнена, Вайгел хвърли поглед към високия комисар.

— Този човек не ми казва нищо. Сякаш не съществувам. Но и много му се събра. Баща му починал снощи от инфаркт в парка „Трептовер“. Той го открил.

— Ужасно! — възкликна Мати.

— И е дошъл на работа? — попита Катарина.

— Доколкото разбирам, само работата му е останала — отвърна инспекторката.

Мати бе чувала същото и се канеше да го каже, когато чу вика на Руди Крюгер:

— Къде е тя?

Доведеният син на милиардера тъкмо бе излязъл от таксито и се затича към тях. Той забави темпо, когато видя катастрофиралото порше от другата страна на улицата, и изплака:

— О, господи! Какво й е сторил!

На Мати вече не й изглеждаше като арогантен артист и анархист. Той бе просто момче, изгубило майка си.

Очите му се напълниха със сълзи и той отривисто ги избърса.

— Какво й е сторил? Какво й е сторил?

— Вие ли сте Руди Крюгер? — попита главен комисар Дитрих.

Беше приближил Вайгел и видя плачещия Руди.

— Той е — каза Мати.

Дитрих не й обърна внимание.

— Господин Крюгер, знам колко ви е тежко, но трябва да идентифицирате майка си. Не можем да открием пастрока ви.

— Тя е — отвърна отнесено Руди.

— Не можете да я видите оттук.

— Това е колата й.

— Моля ви, господине. Искам да погледнете лицето й. Ще прикрием раната.

Руди погледна към Катарина и Мати.

— Ще дойдете ли с мен?

Това не се хареса на Дитрих, но Мати отвърна:

— Разбира се.

Младежът трепереше като лист. Долната му устна заигра, когато застана до колата на майка си. Мати виждаше жената вътре, тялото й беше се килнало надясно. Струя засъхваща кръв се проточваше от устата й.

Сълзите капеха по бузите на Руди, когато той кимна.

— Тя е. Това е майка ми.

После се извърна, преви се надве и повърна.