Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (26)

Глава 21

Мати доближи дясното си око до скенера за ретини в „Прайвит Берлин“ точно в шест часа и четирийсет и пет минути в понеделник сутринта. Беше спала неспокойно и на пресекулки. Очите й бяха кървясали и подпухнали. Зачуди се дали това ще попречи на скенера, но устройството се справи и бронираните врати се отвориха с тихо съскане.

Едва се зазоряваше, когато премина през огледалния коридор над парка. Лампите още не светеха. Беше дошла първа.

Или поне така си мислеше. Щом влезе във фоайето, за да пусне кафемашината, и светна една лампа, някой изръмжа високо.

Мати подскочи и погледна към дивана.

— Кой е там? — попита на немски.

Джак Морган се надигна от другата страна и се взря в нея със замъглен поглед.

— Не говоря немски, Мати. Колко е часът?

Подобно на мнозина германци, тя говореше гладко английски.

— Седем и десет. Джак, съжалявам, че не…

Собственикът на „Прайвит“ махна с ръка и се изправи. Беше с пилотско кожено яке, дънки и каубойски ботуши. Морган беше висок и слаб и винаги изглеждаше забързан нанякъде. Приглади тъмнорусата си коса и каза:

— Не се притеснявай. Нали казват, че е по-добре изобщо да не си лягаш?

Мати се усмихна. Харесваше Джак Морган. Беше умен, без да е надменен, притежаваше компанията, но не се държеше като Господ.

— Ти как си? — пристъпи той към нея.

Мати сви рамене и се зае да направи кафе.

— Добре, доколкото можеш да си добре, когато разбереш, че твоят… колега и приятел е изчезнал и е останал само изрязан от гърба му чип.

— Затова дойдох — съчувствено каза Морган. — Веднага щом научих.

— Кога пристигна?

— Преди около час. Тринайсет часа в самолета.

— Сигурно си скапан — съжали го тя и включи кафеварката. — Мога набързо да ти разкажа какво се случи, докато си летял насам. Искаш ли да хапнеш истинска закуска някъде?

— За момента кафето ми стига. — Морган седна на масата. — И ще се радвам на кратък доклад, но първо един въпрос, който ме тормози, откакто се качих на самолета — защо развалихте годежа си с Крис?

Мати изпуфтя и отмести поглед. Рядко говореше за личния си живот, освен с Катарина и леля си. Но шефът й беше летял тринайсет часа, за да й помогне да намери Крис. Реши, че най-малкото може да го възнагради с честен отговор.

Гласът й излезе променен:

— Малко след като ти ме нае, връзката ни се разви вихрено. Преди шест месеца се сгодихме. Но накрая открих, че Крис е човек с проблеми. Част от него беше недосегаема за мен, не ме допускаше до нея. Никога не говореше за детството си. Но от тези ранни години бе останало нещо, което не го оставяше на мира. Колкото повече време прекарвах с него, толкова по-ясно усещах колко голямо място заема тази тайна в душата му. Молех го да ми каже, но той отказваше. Накрая реших, че не мога да се оженя за човек, който крие в себе си толкова непознати неща, независимо че много го обичам. Нямаше да е честно спрямо мен. Нито спрямо сина ми Никлас.

— И отмени годежа?

— Той сякаш го очакваше. Каза, че не ме обвинява и че все още ме обича.

— Нямаш ли някаква представа каква тайна е криел?

— Знам само, че сънуваше кошмари. Появяваха се на вълни, на вълни. Разплакваше се, викаше майка си. Понякога крещеше името й.

— Питала ли си го за тези кошмари?

— Само ако исках да не ми говори няколко дни — отвърна Мати, наля кафе в голяма чаша и я подаде на Морган.

Той я взе.

— Знам, че е роден в Източен Берлин и че родителите му са починали, когато е бил осем-деветгодишен. Израснал е в сиропиталище някъде на село, нали?

Мати кимна.

— Не казва нищо повече на никого. Веднъж заяви, че миналото е най-добре да се забрави, но не смятам, че изобщо е забравял каквото и да е. Просто не искаше да разказва на никого.