Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (125)

Глава 120

Колата се надбягваше с бурята на юг, а Мати се взираше в тъмнината и правеше всичко възможно да не припадне.

На задната седалка Илона Фрай изпадаше в истерия:

— Нали няма да му позволиш да ме вземе? Няма да ме размениш за сина си, нали?

За секунда Мати беше толкова сащисана от въпроса, че не знаеше какво да каже, но после поклати глава.

— Не, не. Разбира се, че не.

— Обадете се в полицията — помоли Илона.

— Така Никлас ще загине — каза Буркхарт.

— Тогава обадете се на приятелите си в „Прайвит“!

Предупреждението на Фалк да не идва с други хора още звучеше в ушите на Мати. Погледна Буркхарт.

— Ти си спасителят на заложници. Какво да правим?

— В багажника има ли специализирана екипировка?

— Да, колата е на „Прайвит“.

— По-точно?

Мати се опитваше да се съсредоточи.

— Две бронежилетки. Един 9-милиметров автомат „Хеклер и Кох“. Два пълнителя с по двайсет 9-милиметрови патрона.

— Нощно виждане? — попита той.

— Бинокъл.

— Няма очила?

— Само бинокъл.

— Радиостанции? Камери?

— Две слушалки с блутут микрофони и две фиброоптични устройства.

— Могат ли да предават безжично към уебсайт?

— Към сайта на „Прайвит Берлин“.

— Ще мога да гледам през телефона си?

— Ако връзката е добра.

— Опиши ми разположението на сиропиталището.

Мати и Илона му го описаха. Предният вход. Кабинетите веднага вдясно. Кухнята. Столовата. Стълбището. Стаите на горния етаж. Изгнилите подове. Поддалият покрив.

— Има ли заден вход? — попита Буркхарт.

Илона каза, че има три: един при кухнята и по един от двата края на сградата, които водят към стълби към горните етажи.

Минаха през Хале и продължиха на изток. С всеки изминал километър Мати усещаше приближаващата я нервна криза. Първо майка й. След това Крис. Сега и Никлас ли? Макар да се смяташе за духовен човек, по природа не беше религиозна.

Въпреки това, колкото повече скъсяваха разстоянието до руините на „Вайзенхаус 44“, Мати установи, че се моли на Бог да спаси сина й. Той беше просто момче. На девет години. Нейното малко момче. Най-ценното, което имаше.