Метаданни
Данни
- Серия
- Private (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Private Berlin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Гергана Стойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Марк Съливан
Заглавие: Детективска агенция „Private“. Берлин
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: англиски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Вихра Стоева
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-619-164-189-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1121
История
- — Добавяне
Глава 24
Химическата реакция премина за по-малко от трийсет секунди.
Синьото сияние изтля и кланицата отново показа истинското си съсипано лице. Дори само обхватът на петната от кръв, показан от устройството на доктор Габриел, беше изумил всички и те мълчаха.
Освен Вайгел, която изхленчи:
— Навсякъде е, главни комисарю!
Дитрих се намръщи.
— Както казах снощи, Вайгел, сградата е била кланица. Луминолът само ни показва наличието на желязо в хемоглобина на кръвта. Не казва нищо за това откъде е самата кръв.
Доктор Габриел се намеси:
— При всички положения трябва да разделим помещението на части и да взимаме проби примерно на всеки десет сантиметра.
Дитрих не изглеждаше доволен, но кимна, не особено убеден.
— Смятам, че и на двайсет сантиметра ще свърши работа.
Мати затвори очи и пред погледа й заиграха сияещите в синьо следи от кръв. Една област изглеждаше по-наситена от останалите. Отиде до видеокамерата и пусна записа пак, за да се увери.
— Какво има? — попита Буркхарт.
Дитрих се беше отдалечил и говореше с един от криминолозите си.
Мати посочи светещите сини очертания на екрана.
— Виждаш ли, че тук е по-концентрирано?
Буркхарт погледна и кимна.
— Ето в този край.
Прегазиха през мръсотията и боклуците до въпросния ъгъл. На пода имаше желязна решетка. Светнаха с фенерчетата си към шахта с покрити със стомана стени, на чието дъно, някъде на около метър, имаше втора решетка, метална, с дупчици.
— Защо на дъното няма нищо? — попита Мати.
— Не те разбирам — отвърна Буркхарт.
— Това прилича на решетка на канал, като от кухненска мивка, нали? Целият под е страшно мръсен, а тук, като изключим няколко листа, е чисто.
Буркхарт се замисли и каза:
— Може би наистина е решетка, следователно отдолу има нещо. Да проверим.
Приклекна, промуши пръсти през пръчките на капака и го вдигна с изпъшкване.
Мати очакваше решетката да се измъкне от пода.
Но за нейно удивление, и решетката, и стоманената тръба, заварена за нея, излязоха заедно и разкриха зейнала дупка, от която се разнесе ужасяваща воня.