Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private Berlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Марк Съливан

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Берлин

Преводач: Гергана Стойчева-Нуша

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: англиски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-619-164-189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1121

История

  1. — Добавяне

Глава 24

Химическата реакция премина за по-малко от трийсет секунди.

Синьото сияние изтля и кланицата отново показа истинското си съсипано лице. Дори само обхватът на петната от кръв, показан от устройството на доктор Габриел, беше изумил всички и те мълчаха.

Освен Вайгел, която изхленчи:

— Навсякъде е, главни комисарю!

Дитрих се намръщи.

— Както казах снощи, Вайгел, сградата е била кланица. Луминолът само ни показва наличието на желязо в хемоглобина на кръвта. Не казва нищо за това откъде е самата кръв.

Доктор Габриел се намеси:

— При всички положения трябва да разделим помещението на части и да взимаме проби примерно на всеки десет сантиметра.

Дитрих не изглеждаше доволен, но кимна, не особено убеден.

— Смятам, че и на двайсет сантиметра ще свърши работа.

Мати затвори очи и пред погледа й заиграха сияещите в синьо следи от кръв. Една област изглеждаше по-наситена от останалите. Отиде до видеокамерата и пусна записа пак, за да се увери.

— Какво има? — попита Буркхарт.

Дитрих се беше отдалечил и говореше с един от криминолозите си.

Мати посочи светещите сини очертания на екрана.

— Виждаш ли, че тук е по-концентрирано?

Буркхарт погледна и кимна.

— Ето в този край.

Прегазиха през мръсотията и боклуците до въпросния ъгъл. На пода имаше желязна решетка. Светнаха с фенерчетата си към шахта с покрити със стомана стени, на чието дъно, някъде на около метър, имаше втора решетка, метална, с дупчици.

— Защо на дъното няма нищо? — попита Мати.

— Не те разбирам — отвърна Буркхарт.

— Това прилича на решетка на канал, като от кухненска мивка, нали? Целият под е страшно мръсен, а тук, като изключим няколко листа, е чисто.

Буркхарт се замисли и каза:

— Може би наистина е решетка, следователно отдолу има нещо. Да проверим.

Приклекна, промуши пръсти през пръчките на капака и го вдигна с изпъшкване.

Мати очакваше решетката да се измъкне от пода.

Но за нейно удивление, и решетката, и стоманената тръба, заварена за нея, излязоха заедно и разкриха зейнала дупка, от която се разнесе ужасяваща воня.