Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (68)

Глава 63

На трийсет метра от вратата Касиано спря, повдигна си топката и прехвърли последния защитник на „Дюселдорф“. С шеметна скорост бразилецът заобиколи изненаданото либеро и шутира отскочилата топка с левия си крак право в горния десен ъгъл на мрежата.

Публиката на стадиона на „Херта“ (Берлин) пощуря. Джак Морган и Даниел Брехт скочиха на крака и заръкопляскаха.

— Трети гол — изграчи Брехт. — Абсолютно превъзходно.

— Нищо чудно, че „Манчестър Юнайтед“ се интересуват от него — съгласи се Морган. — Невероятно добър е.

— Защо тогава ще си рискува кариерата, като се забърква с човек като Павел?

— Точно това ни каза и той, нали помниш? — отвърна шефът му.

— Но в онези шест мача безспорно изглеждаше различно — парира го Брехт. — Просто не беше същият играч.

На терена реферът свири край на срещата. Касиано се затича към съблекалните, плувнал в пот. Усмихваше се и махаше на феновете, които го боготворяха.

Джак известно време го наблюдаваше мълчаливо. Накрая каза:

— Мисля, че говори истината. Не смятам, че би изложил на опасност кариерата си за човек като Павел, но може би Перфекта би го направила.

— Наистина се съблече за него.

— Така е — съгласи се Морган. — Искам пак да говоря с Касиано. И с треньора му. И с генералния мениджър на клуба. Всички заедно. Мислиш ли, че можеш да го уредиш?

— Кога?

— Например сега.