Джоан Рос
Едно лято (7)

7

Тази ситуация с кучето дойде на Гейб като гръм от ясно небе.

След като напусна активна служба, той беше тръгнал напосоки из страната, за да снима, каквото пожелае на момента. Планът беше да няма планове.

Точно заради това опасно привлекателната доктор Тиернан съвсем не се вписваше в схемата. Тя беше, според него, царицата на плановете. Иначе как е успяла да завърши ветеринарна медицина, а сега да ръководи едновременно и клиника, и приют? А и не беше ли вече направила своя пъклен план да го ангажира с това пале за цял живот.

— Не, тази няма да я бъде.

Гейб нямаше място в живота си за някакво куче. А още по-малко за ветеринарката, макар че тя ухаеше като самата съблазън и пълнеше главата му с най-неподходящи мисли.

Гейб беше преживял ада в Ирак, беше прекосил планините на Афганистан в снежни бури и пясъчни вихрушки, непрогледни дори с очилата за нощно виждане. Беше се потил в джунгли и беше влизал в директен бой в страни, за които повечето американци дори не бяха чували, камо ли да ги намерят на картата.

Животът му беше висял на косъм толкова много пъти, че не можеше да ги преброи. И макар работата му, поне технически, бе само да прави снимки, той беше попадал в сражения и беше убивал хора — нещо, за което не искаше да си спомня. Наистина се беше чувствал почти недосегаем, когато гледаше дори най-жестоките битки през обектива на своя „Nikon“. И все пак през всичките тези години не беше попадал на човек, който да представлява такава опасност, като ветеринарната лекарка на Шелтър Бей.

Тя му напомни за времената, когато самият той вярваше, че всичко е възможно. Когато и той си мислеше, че понякога, за малцината избрани, животът с една жена завинаги наистина е възможен, както в романтичните филми по телевизията, които майка му гледаше всеки следобед.

Беше се появило нещо между него и доктор Чарити Тиернан. Повече от прескочила искра. Нещо по-дълбоко. Нещо, от което, ако имаше и капка мозък в главата, вече щеше да си е плюл на петите и да бяга.

С изключение на злополучния му и твърде краткотраен брак, Гейб винаги се беше считал за разумен човек.

Затова най-доброто нещо, реши той на сутринта, след като остави кучето в клиниката, беше да напише щедър чек на ветеринарката и моментално да вдигне гълъбите.