Джоан Рос
Едно лято (35)

35

Нещо не беше наред. Сестра му беше бъбрива и весела, както обикновено. Беше силно развълнувана, преди да се нареди на опашката с другите момичета. Но когато се върна с татуировка на фея — върху тънката си ръчичка, тя изглеждаше готова да заплаче.

— Какво има?

— Нищо.

Тя гледаше към земята и подритваше еловите игли с върха на розовото си сандалче.

— Ей. — Джони клекна пред нея, хвана брадичката й и я погледна в очите. — Какво е станало?

— Нищо. — Хич не я биваше да лъже. Сигурно защото нямаше толкова практика като него.

— Ейнджъл…

— Не ми казвай „Ейнджъл“. — Тънките раменца под тениската на лагер „Рейнбоу“ се свиха съкрушено. Май никога не беше я виждал толкова нещастна. — Ангелите са хора, които са умрели и са отишли в рая. Не искам да съм умряла, така че това вече не ми е името.

Това пък откъде дойде, по дяволите? Само преди няколко минути му пееше онази глупава песен за ангелската пица, която й беше любима, защото беше решила, че се пее за нея.

— Добре. — Не за първи път на Джони му се прииска да е някакъв супергерой и да оправи нещата. Разбира се, с неговия шибан късмет, сигурно щеше да му се падне някой клоун. — Какво ти е новото име тогава?

Тя се умълча за минута и наклони глава, обмисляйки въпроса.

— Жасмин — реши тя накрая. — Тя ми е любимата Дисни принцеса, защото е хубава и смела и все преживява приключения. — Кимна, сякаш успяла сама да убеди себе си. — И избяга от двореца, когато баща й я накара да се омъжи за лошия принц. След това едва не й отрязаха ръката, защото не знаеше за парите и даде една ябълка на едно лошо момче. Но след това Аладин я спаси. А двамата се влюбиха.

Тя отново кимна. Този път с повече ентусиазъм, от което къдриците й заподскачаха.

— Това ми е новото име — Жасмин.

Джони изпусна дъх с облекчение, като видя как очичките й отново светнаха. Успя да избегне и тази криза.