Джоан Рос
Едно лято (4)

4

Макар Чарити да знаеше, че всяка операция може да се окаже опасна, все пак някои бяха по-рискови. Точно затова, докато влизаше в операционната, боядисана в мек жълт цвят, който правеше помещението светло дори в най-облачните дни по орегонското крайбрежие, тя наум се поздрави, че не беше пестила пари за оборудването на клиниката си.

Бъркайки дълбоко в спестовната си сметка, тя беше купила хидравлична подгреваема операционна маса, а на пода имаше специално покритие, което правеше почистването много лесно. За разлика от хуманните хирурзи, които разполагаха с асистенти, анестезиолози, медицински сестри, готови по всяко време да включат системите за вливане на кръв или препарати, ветеринарите по принуда трябваше да се справят с малкото, с което разполагаха.

Малко като при морските пехотинци, каза си Чарити и мислите й неволно се върнаха към сватбения фотограф.

За разлика от килията без прозорци, където й се налагаше да оперира в голямата ветеринарна клиника в Чикаго, тази стая имаше огромни прозорци, от които се откриваше гледка към емералдово зелената морава отвън и „градинката за размисъл“, която ландшафтният архитект беше създал специално по нейна поръчка.

Освен че растенията, водопадчето и езерцето с рибки обособяваха приятно място, където да обядваш, но градината създаваше спокойна атмосфера за притеснените собственици животни. Особено собствениците, чиито любимци предстоеше да бъдат приспани. Когато времето беше хубаво, даже самата евтаназия се извършваше навън, сред успокояващата природа.

Така че, макар хирургичната зала да не можеше да се сравни с онези в Спешно отделение и Анатомията на Грей, за нея беше клиниката мечта. Не можеше и да си представи, че някога ще я напусне — нито клиниката, нито Шелтър Бей.

Наскоро завършила университета в Орегон, Ейми беше на стаж при нея, докато чакаше да я приемат в школата за ветеринари. Много хора дори не знаеха, че тъй като в цялата страна имаше само двайсет и седем ветеринарни университета, приемът в тях беше даже по-труден, отколкото в медицински университет. Днес за първи път помощничката й щеше да участва в цезарово сечение. Чарити се надяваше преживяното да не остави лоши спомени.

— Булдозите, за съжаление, са селектирани като порода с големи, масивни глави. — Макар че кучката вече се беше унесла от първата лека доза приспивателно, Чарити поглади огромната й глава и успокоително я поглади с ръка, преди да сложи иглата на системата в предварително обръснатото място на предния й крак, откъдето щеше да влее упойката, преди да й постави тръбата за кислород. Стриктна както винаги, Ейми вече беше поставила торбичките с необходимите течности на металната стойка.

— Това им придава този готин вид — каза асистентката й.

— Определено ги отличава, но лошото е, че големите глави на бебетата много често засядат в родовия канал при раждане. Затова най-безопасно е да се направи цезарово сечение.

Чарити усети прилив на гняв към кретена, който беше изоставил горката бременна кучка. После се опита да потисне емоциите, защото трябваше да е спокойна за операцията.

— Анестезията за този тип операции е доста рискова, понеже искаме мускулите да се отпуснат и майката да не изпитва болка, но от друга страна целта е да извадим бебетата колкото може по-бързо, преди до тях да е достигнало голямо количество от кръвта на майката с препаратите в нея.

— Освен това искаме майката да се събуди по-бързо, за да може да ги кърми.

Чарити одобрително се усмихна на асистентката си.

— Явно си си прочела урока.

— Казах ти, че се представих много добре на предварителния изпит.

Тестовете и оценките са важно нещо, но емпатията както към животните, така и към хората, които ги отглеждат — каквато Ейми всеки ден демонстрираше, — бяха не по-малко важни.

— От теб ще стане страхотен ветеринарен лекар.

— Кажи това на моя декан. Може пък да ме бутне по-нагоре в списъка на чакащите за ветеринарния университет.

— Ще ми се да имах някакво влияние. Но пък повечето ветеринари сме минали по този път. Което може и да е добро, понеже ни дава възможност наистина да обмислим дали професията е подходяща за нас.

— От петгодишна, още откакто започнах да слагам превръзки на плюшените си играчки, знаех, че искам да стана ветеринар. Но ако трябва да изчакам, работата при теб е много полезна и със сигурност е по-добра, отколкото да работя като крупие в казиното. Не само че ще съм научила много още преди да вляза в класната стая, но и ти ме научи на много неща за човешката страна на ветеринарството. Като те наблюдавам как общуваш с хората, решението ми да избера тази професия само се затвърждава.

— Благодаря, много мило да го кажеш.

Беше хубаво да чуе това, защото, въпреки заплатата, която Чарити й плащаше, Ейми щеше да завърши образованието си, натоварена с огромни дългове. Любовта към професията щеше да направи плащането им по-лесно. Студентският заем не беше проблем за Чарити, благодарение на наследството, което беше оставил дядо й по майчина линия. Но беше видяла толкова много колеги да изпадат във финансово затруднение…

Макар че майката на Ейми беше лекар, а баща й — адвокат, и двамата бяха предпочели да останат да живеят в резервата Сайлец и активно участваха в живота на общността там. Майка й беше член на племенния съюз, а баща й беше юрисконсулт на казиното и лобираше за правата на американските индианци. Заради това нито единият, нито другият получаваше заплата, каквато би вземал в частни компании в големия град. Но те очевидно бяха предали на дъщеря си отдадеността към професията, съчетана с лична отговорност.

— Това не беше подмазване.

— Знам. — Чарити постави маската за анестезия. — Обаче ако решиш да се подмазваш, има ли по-подходящ обект от шефа, а?

И двете се засмяха след тези думи.

Тъй като на видеозона бяха видели шест кученца, всичките, за радост, живи, Чарити трябваше да действа бързо. Нещата се усложняваха от факта, че майката беше в напреднала възраст и раждането не беше безопасно за нея.

Тя отвори коремната кухина.

— Първата работа е да се огледа матката за разкъсвания или сраствания. И да внимаваш дали няма възпаления или други проблеми.

Тя отстъпи, за да може Ейми да види отворената кухина.

— Всичко изглежда наред — каза асистентката с увереност, която щеше добре да й служи един ден в собствената й практика.

Може пък след години да станат партньорки в клиниката, когато Ейми си вземе дипломата. По-бавното темпо на живот тук, на отдалеченото орегонско крайбрежие, караше Чарити сериозно да се замисли дали да не намали товара на работата, за да има повече време за удоволствие. Например за пикници на плажа. За разходки из гората. Обичаше да седи на предната веранда и да наблюдава как платноходките леко преминават по водите на залива. Може пък да се захване с платноходство.

Идеята беше много привлекателна. Но в момента трябваше да приключи операцията.

— Добре, започваме. — Тя изтегли У-образната матка, която беше пълна с плътно сгушени кученца.

— Боже, това е страхотно. — Ейми беше също толкова възторжена, колкото самата Чарити преди години, когато за първи път беше видяла мърдащите топчици, нетърпеливи да излязат на бял свят.

— И аз винаги се трогвам от тази гледка — съгласи се Чарити.

Тя направи разрез в стената на матката и започна да вади кученцата едно по едно. Ейми бързо поемаше всяко от тях, прочистваше дихателните пътища и ги слагаше в затоплената кутия с одеяло. Скоро шестте бебета бяха строени в кутията, всички дишаха, мърдаха и издаваха смешни звуци.

— Е, белегът няма да е само по линията на бикините — обясняваше тя на упоения булдог, — но хубаво ще стегнем корема с тази операция.

Една от опасностите на цезаровото сечение беше, че замаяната майка може, без да иска да легне върху някое кученце и да го задуши. Тъй като успокоителното, което Чарити беше избрала, беше направено така, че бързо да се прочиства от системата, скоро тя, Ейми и Джанет вече бяха наредени покрай кутията и наблюдаваха как майката, която Джанет беше кръстила Уини, кърми гладните си бебета.

— Истинско чудо — каза Ейми и въздъхна щастливо.

— Абсолютно — съгласиха се Чарити и Джанет. Чарити също беше облекчена, че майчинските инстинкти на кучката бяха толкова силни. Друг проблем със заобикалянето на естественото раждане беше, че понякога, тъй като не разбира по какъв начин са се появили кученцата, майката не иска да ги приеме. Слава Богу, този път не се получи такова усложнение.

— Следващото нещо е да намерим дом на Уини — каза Чарити.

Тя вече беше успяла да пласира кученцата — едното от тях отиваше при сина на годеницата на Сакс Дюшет, като изненада за рождения му ден. Но възрастните кучета по-трудно си намираха нов дом.

— София де Лука беше тук по-рано с Розмари — сподели Джанет.

Веселото настроение в стаята се стопи при тези думи. София беше възрастна вдовица, градинарка по професия, която беше претърсила целия свят, за да създаде една от най-големите билкови градини по северозападното крайбрежие на Тихия океан, ако не и в страната. Макар че нейната ферма, наречена „Лавандулов хълм“, често беше представяна в списания за градинарство, готварство и лайфстайл, тези възторжени отзиви не й бяха завъртели главата. Розмари беше нейния женски голдън ретривър. Неотдавна Чарити я беше диагностицирала с рак в последна фаза.

— Как е тя?

— София или Розмари?

— И двете.

София де Лука беше най-голямата оптимистка, която Чарити беше срещала в живота си. Въпреки преживените трагедии — беше загубила дъщеря си и зет си при самолетна катастрофа, а съпругът й неотдавна почина от рак — тя успяваше да запази оптимистичен ентусиазъм към живота. И енергия, която много жени наполовина на нейната възраст нямаха. Но Чарити знаеше колко болезнено е за всеки собственик да загуби кучето си.

— София изглежда е приела вече ситуацията. Розмари е отслабнала, капе й козината и пишка по пода, без дори да забелязва, че го прави. Но това не й попречи да поздрави Фъстъчко с махане на опашка. София го прие като знак, че сигурно кучето ще може да поживее още няколко дни.

— София е мъдра жена. Тя ще реши кога е настъпил моментът.

— Знам — съгласи се Ейми. — Точно затова я изпратих у дома с още един пакет от болкоуспокоителните, които беше предписала.

— Хубаво си направила. — Макар че добрият характер на голдъна не й позволяваше да показва болка, Чарити знаеше, че при това състояние няма как да не боли.

Чарити погледна към кученцата, които настървено сучеха от майка си. Кучката лежеше търпеливо и си личеше, че е имала малки и преди.

— София и Уини са подходящи една за друга — разсъждаваше на глас тя. — И двете са преживели какви ли не трудности, но са излезли от тях почти непокътнати.

— А и двете са на годинки — посочи Джанет.

Така е, и по това си подхождаха.

Още в началото на практиката си Чарити беше забелязала, че често възрастните хора, и особено ако живеят сами, се притесняват да поемат отговорност за млад домашен любимец, който може да ги надживее.

— Ще трябва да мине малко време, докато се отбият кутретата и Уини вече не им е нужна. Така пък ние ще имаме време да предложим на София. Определено идеята е добра.

Чарити остана на долния етаж да наблюдава Уини и бебетата, а Ейми и Джанет се прибраха по домовете си.

Мислеше си за Уини. И за София. И за добричката бедна Розмари, на която не оставаше още много време на тази земя. Живот и смърт. Та нали Чарити сама беше избрала своята професия?

И докато гледаше все още слепичките и глухи кутрета, които инстинктивно се притискаха към майка си, за да получат топлина и защита, Чарити изведнъж усети сърцето й да се свива — но защо точно, не можеше съвсем ясно да определи.