Джоан Рос
Едно лято (47)

47

След като се въртя в леглото цяла нощ, мислейки най-вече за Гейбриъл, Чарити се измъкна от леглото, направи си кафе и слезе в клиниката да провери как се чувстват някои от новите й питомци.

Предаде клиниката на ветеринаря, който я заместваше следобед. Стоеше зад бюрото на рецепцията и проверяваше утрешния график, когато Кели и Коул влязоха през вратата.

— Вие сте се върнали! — Тя излезе иззад бюрото и прегърна Кели. — Леле, колко си почерняла.

Младоженката се усмихна кокетно и се поперчи театрално.

— Пристигнахме снощи. Наистина почерняхме от това страхотно хавайско слънце. Ще ми се да можех да го сложа в бутилка, за да донеса малко и тук.

— Като се има предвид, че орегонци по-скоро ръждясват, отколкото да хванат тен, сигурно би могла да го продадеш и да направиш цяло състояние — каза Чарити. — Особено през февруари. Какво мога да направя за вас?

— Дойдохме да те попитаме за кученце — каза Коул.

— Искаме да имаме бебе. — Кели се усмихна сияйно към съпруга си. От искрите в очите й Чарити разбра, че меденият им месец е минал страхотно. — Сега, когато Коул вече не е в армията, не искаме да губим повече време.

— Кели прочела, че е най-добре кучето да се вземе, преди да се е родило бебето.

— Съгласна съм с това — каза Чарити. — Особено, ако наистина искате малко кученце, което си е доста работа. Ще трябва да го научите на хигиенни навици, да го обучавате да не дъвче мебели, обувки и бебешки играчки, ще трябва да го разхождате, да чистите след него и…

— Леле. — Ослепителната усмивка на Кели малко позагасна. — Звучи, все едно се опитваш да ни разубедиш. Но всеки знае, че искаш да намериш дом на всяко бездомно животинче в окръга.

— Така е — отвърна Чарити. — Но искам да е дом за цял живот. Ако хората вземат домашен любимец по прищявка и после се окаже, че той не подхожда на тях или на семейството им, горкото куче губи доверието и социалните си умения, а осиновяването му става още по-сложно. Така че, понеже целта е и кучето, и неговите собственици да са доволни, трябва да се прецени добре. — Аз съм нещо като сватовница.

Коул кимна.

— Това звучи разумно.

— Мислили ли сте какво точно куче искате?

— Мислехме да не е много голямо — отговори Коул. — Може би лабрадор.

Тя се засмя.

— Лабрадорът не е много голям само ако го сравняваш със санбернар или куче като Фъстъчко. Въпреки това е добър избор. Има си причини лабрадорите да са една от най-популярните породи в страната. Те са с мил характер, изключително верни, страхотни семейни кучета, стига да се разбере, че и те понякога са буйни и са нужни две-три години, за да улегнат, преди да се превърнат в спокойно куче, което е лежи кротко пред камината.

— Имахме кафяв лабрадор, когато бях малка — каза Кели. — Така че знам колко са енергични. Затова и помислихме да започнем навреме, преди да забременея.

— Това е разумно решение — съгласи се Чарити, която наум прехвърляше кучетата, които в момента са настанени в домове на доброволци по целия град. — Какво ще кажете да прескочите малко над етапа на малкото кученце? По случайност имаме един четиригодишен жълт лабрадор, който е в приемно семейство. Принцеса Лея се държи отлично с деца, вече отдавна има хигиенни навици и е преминала курс за послушание.

— Принцеса Лея? — На Коул идеята май не му допадна особено.

— Нейната приемна майка е голяма фенка на „Междузвездни войни“. Разбира се, може да й смените името.

— Няма ли да я обърка?

— Би могло. Но винаги можете да го съкратите само на „Лея“.

— О, това е хубаво име — каза Кели, гледайки с надежда към съпруга си, който все още не изглеждаше напълно убеден.

— Ако тя е толкова добра, как се е озовала в приют? — попита Коул.

— Бяха я намерили да тършува за отпадъци на плажа. Отначало се надявахме, че просто са я загубили собствениците й, пуснахме обява на нашия уебсайт, но никой не се появи да я потърси, което ме кара да вярвам, че вероятно просто е изхвърлена. Беше много слаба и имаше паразити, когато я спасихме. Но сега е възстановена и готова за новия си дом.

— Това е ужасно, някой просто да зареже беззащитно животно.

— За съжаление се случва все по-често. Но като член на Американското ветеринарно общество моята цел е да се подобри качеството на живот на всички животни. Тъй като това включва засилване на връзката им с техните собственици, аз никога не бих поставила куче или котка в ситуация, която не смятам, че е подходяща.

Коул потърка брадата си и размени погледи с жена си.

— Какво мислиш, миличка? Знам, че искаше малко кученце…

— Но Чарити е права. — Кели сбърчи чело, докато разглеждаше снимките на наличните кучета по стената. — Хората казват, че малките кученца наистина правят бели. Да обучаваме кученце, като в същото време у дома се появи и новородено, може да се окаже по-стресиращо. — Тя разгледа внимателно кучето, което Чарити беше предложила. — Изглежда сладка.

— Лея е много мило куче — допълни Чарити, нарочно използвайки името на кучето. — И е проверена с деца. Приемната й майка има четири деца. Най-малкото буйно момченце, което едва прохожда. Катери се по кучето и го мачка, но не са имали никакви проблеми. Даже се разбира и с котката. Защо не направим така — предложи тя. — Нека я доведа у вас следващата седмица. Да видим как според вас ще пасне на ситуацията. Да я пробваме, така да се каже.

— Това е добра идея — отговори Коул.

— Ще приготвя нещо за вечеря — каза й Кели, явно доволна от предложението.

— О, не искам да ви притеснявам.

— Изобщо не ни притесняваш. Майката на Коул ме учи да готвя някои от любимите му ястия и исках да ги изпробвам на вечеря и с други хора, не само със съпруга ми. — Тя засия при тази идея. — Вие ще ни бъдете първите гости като женена двойка. Какво ще кажеш за този уикенд? Свободна ли си в неделя?

— Ще трябва да проверя.

След като времето й с Гейб беше толкова кратко, Чарити не искаше да губи и минута от него.

— Разбира се, Гейб също е поканен.

— Новините се разпространяват бързо.

Бяха се върнали само преди няколко часа, а Кели вече беше успяла да научи, че двамата с Гейб са заедно.

Чарити разбра, че мислите й са се изписали на лицето, когато Кели се засмя.

— Мери Чапман случайно ви спомена, докато пазарувах тази сутрин. След това Амбър от хлебарницата също ме осведоми, когато минах да взема от квасените земелчета и от вкусните боровинкови сладки, които продават всяко лято. Честно да ти кажа, изненадах се, че Гейб още е в града, тъй като ми се стори, че той едва дочака да свърши сватбата, за да потегли.

— Едно куче го позабави.

— Не е само кучето, ако слушаш Мери и Амбър. Много, много се радвам! Гейб наистина има нужда от някого в живота си. А и целият град те чакаше да се откажеш от този твой глупав мораториум!

Целият град?

— Не се сърди на моята невяста — намеси се Коул. — Сега, като видя какво блаженство е да си омъжена за идеалния съпруг, тя иска всички останали също да се изпоженят.

— Не можеш да ме виниш, че искам всички мои приятелки, да са също толкова щастливи, колкото съм аз. — Тя се вдигна на пръсти и целуна любимия си, самообявил се за идеален съпруг. Целувката беше бърза, но Чарити усети истинската привързаност между двамата.

А в същия момент усети и едно пробождане, което твърде много й приличаше на завист.

След като отложи поканата за вечеря засега, Чарити насрочи една сутрин по-късно тази седмица, в която да отведе лабрадора до дома им.

След като уредиха този въпрос, тя се приготви да тръгне, когато Аманда слезе облечена в шорти цвят каки, тревистозелен потник и жакетче. Вместо сандалите, които беше носила за занятията по козметика, тя беше обута в очевидно съвсем нови снежнобели маратонки.

— Аз взех решение — обяви тя.

— Така ли? — внимателно попита Чарити, не знаеше какво да мисли.

— Ти беше права. Винаги губя собствената си личност заради съпруга си.

— Не си спомням да съм казвала такова нещо. — Макар че определено го беше мислила.

— Знам. Но го чух в тона ти, когато ме попита дали наистина искам да тръгна на околосветско плаване с Бентън. Аз наистина го исках. И още го искам — призна тя. — Но понеже изглежда той е отплавал без мен, реших да направя лимони от лимонадата.

— Мисля, че е точно обратното — промърмори Чарити.

— Както и да е. — Диамантът на лявата й ръка улови слънчевата светлина и блесна като дъга. — Исках да кажа, че мога поне да използвам мъдро това време, за да започна да живея собствения си живот. В случай че не успея да спася този брак.

— Много зряло от твоя страна. — И толкова необичайно за майка й.

— Нали? — Аманда въздъхна. После изправи рамене, сякаш се готвеше за битка, и показа ослепителната си усмивка, докато слагаше на носа си големи очила на Шанел, с които приличаше на Джаки Онасис. — По-добре късно, отколкото никога.