Джоан Рос
Едно лято (40)

40

— Може да свикна с това. — Чарити се протегна доволно. Всяко мускулче в тялото й се чувстваше щастливо и спокойно.

Ако се разчуе, че един час страхотен секс може да постигне повече от една година упражнения, студиото по йога „Седмо небе“ щеше да фалира за една седмица.

— Аз вече свикнах — отговори Гейб.

Тя усети празнина, когато той стана от леглото, макар да беше истинско удоволствие да го гледа как върви към нощното шкафче. Наистина не беше виждала толкова много голи мъже в живота си, но сериозно се съмняваше, че сред тях е имало мъж с такова хубаво и стегнато тяло като Гейб — и които се чувстват толкова добре в собствената си кожа.

Когато се обърна отново към нея, той държеше фотоапарата си. Изведнъж я обхвана паника.

— О, не мисля, че…

— Недей да мислиш. И не мърдай.

— Гейбриъл… — Усещайки как цялата се изчервява, тя грабна чаршафа, за да прикрие гърдите си. — Гола съм!

— Точно. И изглеждаш невероятно!

— Но… — Тя скръсти ръце върху чаршафа, стискайки го здраво. — Не мога да позирам за такива снимки.

— Аз не правя такива снимки. Това е изкуство.

— Откога правиш художествени снимки?

— От тази вечер. Когато те видях такава поруменяла и доволна, окъпана в звездна светлина и огряна от свещите. — Доста необичайно, за крайбрежието, небето беше ясно тази вечер, което позволяваше светлината от хиляди звезди и полумесецът да просветват през капандурата над леглото.

Палавата му усмивка стана малко по-сериозна.

— Освен ако не се притесняваш, че ще публикувам твои снимки в Интернет.

Тази идея беше толкова скандална, че тя се засмя и се отпусна малко. Съвсем малко.

— Разбира се, че ти вярвам.

— Добре. — Той леко дръпна чаршафа надолу до мястото, където беше преди, ниско над бедрата й. — Просто се облегни назад, отпусни се и ме остави да свърши цялата работа. — Той прокара длан по страната й, кокалчетата на пръстите му докоснаха затоплената кожа, докато нагласи чаршафа така, както го искаше.

— Аз не съм модел — запротестира тя, усещайки, че ласката отново раздвижи кръвта й.

— Не, ти си жена. — Той отметна разрошената й от любенето коса назад зад раменете, оставяйки я още по-открита. — Една много секси, много сладка, невероятно гореща и сластна жена.

Начинът, по който я гледаше, накара Чарити да се почувства привлекателна. Секси. Даже похотлива.

— Ти си просто предубеден.

— Сто процента. — Той хвана лицето й между дланите си, наведе глава и страстно я целуна, замъглявайки отново главата й.

— Гейбриъл…

Усещаше как се разтапя, но предпазливата, разумната част от Чарити, която бе прекарала целия си живот, странейки от емоции като тези, които сега заплашваха да я завладеят напълно, се опита да надигне глас.

— Довери ми се — прошепна той. Очите й се затвориха бавно, докато той леко ухапа долната й устна. — Искам да те запомня така.

Тя усети, че той се раздвижи. После чу щракването на затвора.

— Със звезди в очите и моето име на устните си.

Тези думи прорязаха съзнанието й, като й напомниха, че ценното им време заедно се изплъзва като плажен пясък през пръстите.

— Погледни ме, Чарити.

Нямаше да се разплаче и тъй като не искаше да загуби нито миг, Чарити отвори очи.

А заедно с тях и сърцето си.