Джоан Рос
Едно лято (38)

38

Чарити лежеше, опряла буза върху гърдите на Гейбриъл, наслаждаваше се на мускусния аромат на кожата му и слушаше звука на дъжда върху металния покрив и ритъма на сърцето му, който вече се нормализираше.

А за своето собствено сърце тя не беше сигурна, че някога отново ще бъде същото.

Тя никога не се беше отдавала толкова открито. До тази вечер дори не беше осъзнавала, че е способна на подобна страст. Простата истина беше, че сексът никога не е имал огромно значение в живота й. През последните години беше вложила цялата си енергия в следването и в работата си.

Винаги беше държала здраво юздите на емоциите си, беше избирала практичността пред страстта, логиката пред любовта. Поне до този момент. До любовната нощ с Гейбриъл Сейнт Джеймс.

Не че беше влюбена. Беше просто секс.

Горещ, умопомрачителен секс, но тя нямаше да повтори грешката да обърка двете неща, като майка си.

— С риск да се повторя — промърмори той с дрезгав глас, който отново събуди желание у нея, — но ти благодаря.

Чарити се засмя и прокара пръст по гърдите му. Чувстваше се по-задоволена, отколкото някога в живота си. Опита се да не мисли как точно той се е сдобил с тези белези. Кожата му вече не беше гореща при докосване, а приятно топла и влажна, излъчвайки мускусен аромат, който — удивително — отново я възбуди.

— Май те накарах да се изпотиш.

— Направи много повече от това, сладурче. — Той прокара лениво пръсти през разрошената й коса.

— Не съм си и представяла… — Тя притисна устни към корема му и усети как мускулите му се стягат. — Че може да е толкова хубаво. Че аз може да съм толкова страстна. — Тя се претърколи върху него. — Мислиш ли, че беше случайност?

— Не. Знаех, че ще си невероятна.

— Невероятна… — Непознат смях, гърлен и доволен, разтърси тялото й. Все едно се смееше непозната жена. Една невероятна, секси жена.

— Искам те. — Езикът й нежно премина по устните му. — Пак. — Тя лекичко захапа долната му устна. — И пак. Защото съвсем не съм свършила с теб, Гейбриъл Сейнт Джеймс.

— Ами ако не успея да изпълня очакванията ти? — попита той, докато пръстите й го галеха.

— Не се притеснявай. — Божичко, обожаваше тялото му! — Аз ще ти помогна.

— Е, в такъв случай. — Той рязко пое въздух, когато устните й се спуснаха надолу. — Предполагам, че няма да има никакъв проблем.

— И аз точно това си мислех. — Чарити се засмя с уста, притисната към корема му.

Малко се страхуваше, че ще бъде неловко. Страхуваше се, че след като са правили любов през цялата нощ, ще се чувства като уличница в светлината на деня. Страхуваше се, въпреки че това е клише, вероятно първо измислено от „нравствената полиция“, че той наистина може да не я уважава на сутринта.

Но сгреши. Когато излезе от банята и влезе в спалнята, увита в дебела кафява хавлия, с пръсната по раменете коса, той я посрещна с целувка и чаша кафе.

Тя потъна в целувката, докато чашата затопляше дланите й, а между тях се издигаше ароматна пара.

— Аз имам зърнена закуска и мляко. — Той спираше на всяка дума и целуваше лицето й с леки като перце целувки. — Имам и кексчета. Или мога да направя омлет.

— Кафето ми стига.

Той вече беше взел душ и направил кафето, докато тя беше в онова блажено полубудно — полуспящо състояние, наслаждавайки се на спомените от нощта, продължила чак до ранните часове на днешния ден. Той беше облякъл джинси. Само джинси. „Wranglers“, което се виждаше от кожения етикет на стегнатото му дупе.

— Майка ти не ти ли е казвала някога, че закуската е най-важното хранене за деня?

— Ти не си ли срещал майка ми? — Не й се искаше да говорят за Аманда. Много повече й се искаше да целуне тези широки мъжествени гърди.

— Добър въпрос. — Ръката, която беше омаломощавала тялото й с томителни ласки през цялата нощ сега нежно премина по страната и от рамото до бедрото.

— Освен това, не е нужно да се грижиш за мен.

Точно както никога никой не беше палил свещи за нея и не беше купувал цветя като прелюдия към любенето, последният човек, който беше готвил за нея, беше една от безкрайните домашни помощнички, които Аманда наемаше да се грижат за всичко.

— За мен не е проблем. И аз самият трябва да ям, така че да сготвя за двама не е кой знае какво. Освен това трябва да имаш енергия. — Ръката му се плъзна под хавлията и помилва голия й крак. — Имам сериозни планове за теб.

— Е, щом така стоят нещата… — От докосването му почти й прималя. Ако не беше тази операция, щеше да го завлече обратно в леглото и да му покаже на какво е способна. — Тогава няма да откажа едно кексче.

— А какво ще кажеш за малко бекон с яйца върху него?

Въпреки че никога не беше смятала закуската за важно ядене, в момента Чарити наистина умираше от глад. А и снощи вероятно е изхабила милиард калории.

— С удоволствие. Ако си сигурен, че не е твърде много работа.

— Никога не казвам нещо, което не мисля. — Той я целуна и излезе, за да я остави да се облече.

Чарити си помисли как само една нощ може да промени гледната точка на човек. Не се тревожеше, че всички в Шелтър Бей ще я видят рано сутринта да се прибира, облечена в същата рокля, която бе носила в ресторанта предната вечер.

Прибра косата си назад, за да я сплете, при което видя малка синка на шията си. Сигурно има и други, помисли си тя, а тялото й потръпна от удоволствие. И с малко късмет тези любовни белези ще станат още повече.

Тя обикновено прекарваше по няколко минути всяка сутрин, правейки упражнения от йога, последвани от кратка медитация. Беше установила още във ветеринарния университет, че й помага да се справи със стреса и да фокусира съзнанието си върху предстоящия ден. Но трябваше да спре да мисли за секс, ако не искаше да пропусне йогата тази сутрин.

Лесно беше да се каже… Дори само като гледаше голия му гръб, хормоните й отново се разбушуваха.

— Мога ли да помогна?

— Всичко е наред. — Той махна с ръка към малкия кухненски ъгъл с маса. — Сядай.

— Как хубаво го каза. — Тя направи, каквото й казаха. — С точната доза заповеден тон, без да звучиш прекалено строг. С твоето куче сигурно ще завършите с отличие курса по изпълнение на команди.

Той издаде уклончив звук, който тя реши да приеме за съгласие, макар че явно все още не беше очарован от идеята. Реши да не прекалява и смени темата.

— Тук е много хубаво.

Снощи вътрешната подредба на караваната съвсем не я вълнуваше. Сега виждаше, че всичко е много по-луксозно, отколкото си беше представяла.

Вградените в стената шкафове с широкоекранен телевизор бяха от клен, плотовете — от гранит, а на пода имаше истински дървен паркет. Мивката и уредите бяха от неръждаема стомана. Тапицерията беше от черна кожа.

— На мен ми харесва. — Докато беконът съскаше в един тиган, той започна да пържи три яйца в другия.

— Представях си, че ще е като да живееш на палатка.

— Прекарах достатъчно години, живеейки така. Тази каравана беше на един кънтри певец, който си взе по-голяма. По време на кризата успях да я купя почти без пари.

— Късметлия.

— Интересно нещо. — Погледът му беше топъл, когато отново се обърна към нея. — Точно това си казвах и аз, докато ти беше в банята. Че съм късметлийско копеле.

О, не! Усещайки как я изпива погледът му, Чарити осъзна, че е излъгала. Че не иска просто тялото му. Тя искаше сърцето му.

Едно неизпълнимо желание.

— И така, какъв е планът? — попита той, докато претопляше кафето й.

— Планът?

Как е възможно да се случи това? Как се беше превърнала в майка си, без да усети?

— Да закараме всички кучета и останалите неща до лагера днес следобед?

— О, това ли? — Заля я вълна на облекчение, че все пак той не прочете мислите й. — Би било чудесно, ако можеш да донесеш принтера и фотоапаратите, а аз ще подготвя и доведа животните. И не забравяй да вземеш и твоето куче.

— Добре. — Той сложи чиниите на масата и седна срещу нея. Краката му бяха дълги, а масата — толкова малка, че коленете им се докоснаха. Чарити осъзна, че наистина е хлътнала, когато дори този лек физически контакт предизвика вече познатото протичане на електричество.

Сивите му очи потъмняха и тя разбра, че и Гейб го е почувствал.

Отново я искаше. Точно както и тя искаше него.

Проблемът беше, че тя го искаше твърде много.

Не. Проблемът беше, че в края на лятото той щеше да се качи в караваната и да си тръгне. От Шелтър Бей. И от нея.

— Какво има?

— Нищо. — Тя се насили да се усмихне.

— Мислите ти бяха много далеч оттук.

— Просто планирах напред. Такава съм си.

Още в тийнейджърските си години реши да стане ветеринарен лекар и направи всичко, да го осъществи. След това търпеливо напредна от помощник ветеринарен лекар до член на екипа на една от най-добрите и най-големите ветеринарни клиники в Чикаго. А след като реши да се премести тук, ремонтира къщата и отвори клиниката за рекордно кратко време.

Една година по-късно тя осъществи мечтата си да отвори приют за животни, но непрекъснато мислеше как да привлече и други ветеринарни лекари от други окръзи, за да се създаде мрежа от приюти и доброволци, желаещи да отглеждат като приемни собственици животни, чакащи за осиновяване.

Освен отдавнашната лятна ваканция тук, в Шелтър Бей, Чарити не можеше да си спомни някога просто да е живяла в настоящето… Беше се научила да не се рови много в миналото и винаги гледаше повече към утрешния, отколкото днешния ден.

— Мисля също — промърмори тя, — че е много хубаво да се живее за момента. Просто ден след ден.

— Сладурче, взе ми думите от устата. Особено когато денят е толкова хубав, колкото днес. — Той я придърпа за целувка…