Джоан Рос
Едно лято (56)

56

— Сигурна ли си, че трябва да прекараме нощта тук?

— Всички трябва да тръгнем призори — повтори отново тя. — Затова има смисъл всички да спим в голямата хижа.

— Може би защото всички нямат какво по-добро да правят, като нас двамата. Как мога да спя, по дяволите, ако знам, че ти си в някаква стая като в общежитие, вместо да си с мен? — Където ти е мястото, помисли си той, но не го каза.

— Не е като в общежитие, а двойна стая.

— И във второто легло има друга жена.

— Това е само за една нощ — успокои го тя.

Той погледна нежната й длан, достойна да налива чай в позлатени чашки в някой викториански салон. След като я беше видял вчера насила да набутва сърдит булдог в клетка, за да го върне обратно в града, той знаеше, че ръката й, както и всичко друго в нея, е много по-силно, отколкото изглежда.

— Лагерът почти свърши. Не ни остават още много нощи заедно.

— Това е твоят избор — напомни му тя.

Тъй като нямаше какво да каже, Гейб не отговори.

— Жени! — оплака се той на кучето си по-късно тази вечер.

Въпреки че помощничката на Чарити беше откарала другите кучета обратно в приюта, Фъстъчко и песът бяха останали в лагера и щяха да ходят заедно със собствениците си на утрешното приключение. В момента кучето, което все още си нямаше име, лежеше по гръб, предлагайки коремчето си за галене.

— Защо трябва всяко нещо да усложняват, мамка му!

Кучето изпадна в екстаз, когато Гейб почеса корема му, но или не знаеше отговора на този въпрос, или не му пукаше.