Джоан Рос
Едно лято (43)

43

— Нищичко не разбирам — кършеше пръсти Аманда и нервно крачеше из стаята. — Къде може да е той? Как може просто да изчезне, без да ми каже къде отива?

— Оставил е десетки гласови съобщения на домашния ви телефон — посочи Чарити.

— Но не и за да се извини — подсмръкна тя. Изглеждаше като петгодишно момиченце, което някой жестоко е обидил. — Понякога говори точно като съдия!

— Може би защото наистина е съдия — отвърна Чарити и погледна към Гейб, който ги бе последвал в къщата.

— Той е лъжец и измамник и ако все още не е прелюбодеец, това е може би само защото го хванах, преди да има възможността да използва тази проклета виагра.

Тя доста бързо се самонавиваше, превръщайки се от разстроена жена в истинска жертва. Чарити беше виждала тази сцена толкова много пъти, че даже насън можеше да напише сценария.

— Ти каза, че не си говорила с него.

— Не съм. — Аманда взе кърпичката, която Гейб й подаде, и му се усмихна през сълзи. — Благодаря ти, скъпи.

Той само кимна. Чарити подозираше, че да се забърква в чужди семейни проблеми е последното нещо, което искаше.

— Но той каза…

— Той вече летеше — намеси се Аманда. — Така че аз оставих съобщение на мобилния му, за да му кажа, че съм намерила проклетите сини хапчета и че го напускам. И че подавам молба за развод.

— Щеше да подадеш документи за развод, без да му дадеш възможност да обясни?

— Не. Исках да го накарам да страда. Точно както той ме накара да страдам. Да го накарам да ме моли. — Гейб и подаде още една кърпичка. Тя застана пред него. — Ти си мъж. Кажи ми нещо.

Той погледна Чарити толкова паникьосано, че тя си помисли — сигурно предпочита да се изправи пред цяла орда въоръжени талибани, отколкото да бъде въвлечен в този разговор.

— Мамо… — Макар да се съмняваше, че ще промени нещо, Чарити отчаяно се опита да я вразуми. — Гейбриъл даже не е виждал Бентън.

— Той е мъж! А точно в момента ни е нужна мъжката гледна точка.

— Не мога да говоря от името на всички мъже — каза Гейб. — Но ще се опитам.

— Ако наистина обичаш една жена и си обещал да я обичаш, почиташ и цениш, докато смъртта ви раздели, а след това разбиеш сърцето й, не би ли сторил всичко, за да поправиш нещата?

Не за първи път, откакто влезе в къщата с Чарити и майка й, Гейб се чудеше какво, по дяволите, го накара да се забърка в тази ситуация.

Докато смъртта ви раздели. Това вече го беше пробвал и макар че нито той, нито бившата му жена бяха умрели, когато за първи път чу тези думи, застанал в спретнатия бял параклис, те му прозвучаха като смъртна присъда.

Не беше подготвен да дава съвети.

— Мисля, че…

— Искам да кажа — прекъсна го тя, — нямаше ли да си готов да пълзиш гол-голеничък по главната улица на града, върху счупени стъкла, ако е нужно, за да спечелиш обратно жената, която обичаш?

Гейб горещо се надяваше съдията — който може наистина да й изневеряваше в Хавай, а можеше и съвсем да не е така — да не бъде наказан по този начин, ако се появи отново. Разбираше също, че майката на Чарити не може да мисли логично в момента.

— Бих направил, каквото е необходимо — увери я той.

— Ето, виждаш ли! — Тя се извъртя, при което се видяха хубавите й прасци, и погледна дъщеря си. — Ако той наистина ме обича и е невинен, щеше да хване първия самолет обратно към вкъщи. Вместо да остане там с малката уличница.

— Няма как да знаеш дали точно това прави. Разбирам колко си разстроена — каза Чарити, — но не си честна спрямо него, мамо.

— А той да не би да е честен спрямо мен? — Тя тръсна кестенявата си коса. Гневът явно бързо заемаше мястото на предишното й притеснение. Гейб виждаше, че търпението на Чарити се изчерпва.

— Може би трябва да се обадим на полицията — предложи той.

— А, не, това не бих го направила — бързо отвърна Аманда. — Той е съдия. Има репутация, която трябва да пази. Мен може да ми идва да го убия, но със сигурност не бих искала да накърня репутацията му. Особено като знам, че съдиите ги чакат избори във Вашингтон. Никога не бих си простила, ако попреча на кариерата му, която толкова обича.

Гейб и Чарити се спогледаха. Явно мислеха едно и също нещо. Майка й наистина бе бясна и много обидена, но все още изпитваше поне искрица любов.

— Имам познати в базата на морските пехотинци в Хавай — каза той. — Може пък да успея да намеря някого, който да проучи как стоят нещата, без да вдига много шум.

— О, благодаря ти! — Когато по-възрастната жена го прегърна и го целуна по бузата, Чарити завъртя очи.

Майка й се беше вкопчила в Гейб като отровен бръшлян. Той я отдалечи малко от себе си.

— Не мога да обещая нищо.

— Разбирам. — Тя уж кимна в знак на съгласие, но Гейб знаеше, че ще очаква от него да разреши проблема. Чарити беше толкова различна от капризната си майка. Което, предположи той, най-вероятно наистина е направила — стараела се е да бъде различна от нея…

— Какво ще кажете да ви оставя двете да си говорите по женски, а аз да се върна в караваната и да се обадя на този-онзи по телефона — предложи им той.

— Ти си моят герой — казва Аманда, усмихвайки се през сълзи.

Този път Чарити му благодари мълчешком.

— Наистина ти благодаря за помощта — каза тя, когато двамата излязоха на верандата. Кучето на Гейб подтичваше между тях, а огромният Фъстъчко не се отлепяше от коляното на Чарити.

— Както казах и на майка ти, не мога да обещая нищо.

— Напълно разбирам и бих се изненадала, ако откриеш нещо. Но успя да сложиш край на истерията, поне за известно време. И успокои бурята. За което съм изключително благодарна.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна.

Той сложи ръце на кръста й.

— Предполагам, че секс на верандата не би се приел много добре в Шелтър Бей.

Тя уви ръце около кръста му и облегна глава на рамото му.

— Подозирам, че Кара ще ни бутне в пандиза.

— Затворнически секс? — Той повдигна главата й и я целуна дълго и страстно.

— Наистина си лош — каза тя през смях, без да отделя устни от неговите. — И знаеш ли какво?

— Какво?

— Това ми харесва в теб.

— По-добре да тръгвам — каза Гейб, макар да си я представяше в скута му на един от тези бели столове, а дългите й крака — вдигнати на широките дървени подлакътници.

— Да, май трябва — С дълбока въздишка на съжаление, тя се отдръпна и докосна устните му с върха на пръстите си. Устните, които той знаеше, че все още усещат нейния вкус тази нощ, която явно беше осъден да прекара сам.

— Наистина искам да съм с теб тази вечер — призна тя, доказвайки още веднъж, че мислите им текат в една и съща посока. — Но…

Тя хвърли поглед през рамо към къщата.

— Тя ти е майка. Трябва да се грижиш за нея.

— Знам. Но понякога е адски трудно.

Той преплете пръсти в нейните, и се опита да не мисли колко идеално си пасваха.

— Вярвам, че ще успееш.

— Е, поне един от нас го вярва.

Усмивката й беше бърза, иронична и малко тъжна.

Нежност. Колкото и да не беше свикнал с това чувство, на Гейб му беше нужна само секунда, за да го разпознае. И още една секунда, за да осъзнае, че това не го притеснява толкова, колкото беше очаквал. То протече през него като река и колкото и силно да я желаеше, в този момент искаше повече да я развесели.

— Забелязах, че има магазин за стоки втора ръка онзи ден, докато карах из града.

— Да. Защо?

— Защото си мислех, че утре може да се отбием там и да купим някакви евтини съдове.

— Съдове ли ти трябват?

— Не, мислех си дали не ти трябват на теб. — Той прокара пръсти по бузата й, доволен, че руменината, която толкова много му харесваше, отново разцъфтя на тях. — Чувал съм, че трошенето на чинии помага за облекчаване на стреса.

Тя се засмя на това, каквато и беше целта му.

— Благодаря за предложението. Аз обаче знам един още по-добър начин за облекчаване на стреса.

Беше явна покана. В страстния тон, блестящите очи, леката усмивка като на Мона Лиза, която играеше в ъгълчетата на устните й.

— Още една причина да се размърдам и да изпълня мисията. — Всъщност дори му хареса да има определена цел след всичките месеци, през които не бързаше за никъде и се беше оставил животът да го води. — За да върнем съпруга на майка ти. А ти да се върнеш в леглото ми.

— От твоите уста — в Божиите уши — съгласи се Чарити.