Джоан Рос
Едно лято (60)

60

В деня, когато погребаха Кристал Харпър, валеше дъжд. Чарити стоеше до гроба в гробището на върха на хълма, под огромен черен чадър, заедно с Джони и Ейнджъл, които временно бяха настанени при нея. Тя вече бе започнала процеса да получи разрешение като приемен родител и от службите я увериха, че документацията е просто формалност.

Ейнджъл се настани в украсената с мотиви на принцеси стая за гости, която Аманда стегна за нея. На Джони му трябваше повече време да свикне с новия си дом, но Чарити не се съмняваше, че и това ще стане. След известно време.

Следващата стъпка според нея беше осиновяването, но децата на Кристал вече бяха преживели толкова много, че тя искаше да им даде време да се приспособят, преди да им предложи идеята.

След краткия срив в болницата, когато той бе говорил с Гейб и с нея за психичното заболяване на майка си, той почти не беше проронил и дума. Не беше нацупен. Просто дистанциран. И притеснен, което беше разбираемо, имайки предвид ужасния начин, по който загина Кристал.

Чарити нямаше как да знае, че петнадесетгодишното момче, което вече бе поело толкова много товари на гърба си, се самообвинява и за смъртта на майка си.

Нямаше огромна тълпа на погребението, но все пак дойдоха повече хора, отколкото беше очаквала. Седона и Кара бяха там. Също Сакс, Коул и Кели Дюшет. Освен това Адел и Бернар, синът им Люсиен и снаха им Морийн, заедно с Аманда, която беше абсолютно незаменима през последните дни и бдеше над децата, все едно са родните й внуци. Което, ако станеше така, както Чарити се надяваше, скоро щеше да е истина.

Макар да й се искаше да вярва, че Гейб е все още в Шелтър Бей, защото не може да си представи бъдещето без нея, Чарити знаеше, че той всъщност беше останал, за да помогне на Джони да затвори тази страница от живота си. Макар че от това, което беше прочела в досието за нестабилния живот на децата с майка им, тя се чудеше дали това наистина е възможно.

Отчасти заради дъждовното време, но най-вече заради трагичната смърт на Кристал Харпър, погребалната служба беше кратка, продължи по-малко от десет минути и завърши с изпълнение на гайда на госпъла „Amazing Grace“.

— И аз искам такава — каза Ейнджъл на брат си.

— Гайда? — попита Джони.

— Не. Чантата. — Тя посочи към черната кожена чанта със сребърно топче отгоре и три пискюла, която гайдарят носеше на колана си. — Красива е.

Високото й детско гласче се чу ясно, понесено от бриза, и хората се засмяха. Чарити видя дори сянка на усмивка да потрепва в ъгълчетата на устните на Джони.

Една дълга черна лимузина се плъзна до черните порти от ковано желязо на гробището. Миг по-късно от задната седалка се измъкна някакъв мъж.

— Ох, мамка му — измърмори Джони.

— Какво има? — попита Чарити. Ръката на Гейб, която я държеше през кръста, се стегна. Енергията, която се излъчваше от ръката му, й напомни куче пазач, което е вирнало уши и е нащрек за предстояща опасност.

— Това е оня тъпанар с автокъщата.

— Автокъща?

— Майка ми е работеше за него известно време, когато живеехме в Невада. Преди да се роди Ейнджъл. Той не ме харесваше, което беше окей, защото и аз не го харесвах. После той уволни майка ми. После се преместихме в Минесота.

Той не беше сам. До него вървеше по-млад мъж, както и една от жените, които Чарити беше срещнала вчера, докато попълваше документите за временно попечителство.

Шарън Грийн, социалната работничка на Ейнджъл.

Изглежда, без да забелязва или изобщо да го интересува, че прекъсва погребална служба, човекът закрачи между опечалените и отворения гроб и спря точно пред нея.

— Вие трябва да сте Чарити Тиернан — каза той без предисловие. Погледът му се плъзна по лицето на Джони и спря на него само за миг. Той се втренчи в Ейнджъл по начин, който накара Чарити наистина да се притесни.

— Аз съм. А вие кой сте?

— Джак Крейг. — Той посочи към младия мъж, който бе облечен в шлифер. — Това е моят адвокат Кенет Кънингъм. И, разбира се, вие познавате г-жа Грийн.

— Разбира се. — Социалната работничка стоеше на тръни. Искаше й се да е навсякъде другаде, но не и тук в този момент. — Мога ли да ви попитам какво правите тук, господин Крейг?

Той се прокашля.

— Дошъл съм за дъщеря си.

Един звук, сякаш излязъл от гърлото на ранен вълк, се изтръгна от устата на Джони. Преди Чарити или Гейб да успеят да направят нещо, за да го спрат, той се нахвърли върху натрапниците.

Той удари Джак Крейг в гърдите и го събори върху мократа, хлъзгава от дъжда трева.

Чу се колективно ахване, когато момчето и мъжът паднаха в открития гроб, като тупнаха върху ковчега, който Аманда бе настояла да плати.