Джоан Рос
Едно лято (64)

64

Първите впечатления на Гейб за майката на Чарити бяха, че е разглезена и склонна към театралност, но забавна жена. С времето обаче той откри, че точно като дъщеря си и тя беше олицетворение на контрастите. На скрити дълбини. И именно това, мислеше си той — дори повече от все още запазената й хубост — толкова беше привлякло съдията.

Съдия Бентън Темпълтън определено му допадна. Въпреки репутацията си на разумен и трезвомислещ човек на съдийската скамейка, той показа, че когато става дума за жени, и той е същият невежа както повечето представители на силния пол.

След като решил, че трябва да направи нещо екстремно, за да се върне отново в кожата си след преживяния инфаркт, той беше разчистил календара си в съда и отлетял за Мауи, като казал на Аманда, че ще ходи там на конференция за юристи.

Онова обаче, което не й казал — и което сега оценяваше като грешка — беше, че е оставил първокласен билет за самолет в кабинета си. Планът, който се провалил с трясък, след като тя открила виаграта в багажа му, бил той да й се обади от Хавай и да й каже да вземе самолета и да дойде при него.

Докато тя пристигне, той вече щял да е приключил с покупката на океанския платноход и двамата заедно да се приберат, без да бързат, обратно в щата Вашингтон, където да започнат подготовка за голямото околосветско приключение.

— Чуден план, няма що — каза съдията, клатейки глава, и се усмихна широко на жена си, която пък му отвърна със сияйна усмивка като влюбена до уши гимназистка. Тъй като Чарити каза на Гейб, че им отнело повече от два часа, за да стигнат от пристанището до къщата, след като „Аманда“ вече беше оставена на док, Гейб заподозря, че двамата едва ли са се наслаждавали на мидената супа и на рачешките кюфтета в „Морска мъгла“.

— Е — каза Чарити, докато ставаше от масата, за да вдигне телефона в кухнята. — Всичко е добре, когато свършва добре. Веднага се връщам.

Тя се обърна към тийнейджъра, чието лице беше леко изгоряло от слънцето, но не беше толкова напрегнато, колкото при излизането от къщата тази сутрин.

— Джони, умирам да чуя всичко за риболовната екскурзия.

Върна се след по-малко от три минута. Когато се появи на вратата, беше бяла като платно.

Гейб скочи, стигна до нея с две крачки и я взе в обятията си. Какво, по дяволите, се беше объркало пък сега?

— Миличка? Кой се обади?

— Беше госпожа Грийн. — Тя трепереше. — Ейнджъл е изчезнала!