Джоан Рос
Едно лято (49)

49

— Твоят пехотинец е удивително търпелив — заговори Седона, докато Чарити стоеше до прозореца на кухнята в голямата хижа и гледаше как децата се плискат в езерото.

— Той не е „моят пехотинец“.

— Това го кажи на някого, който не те е видял да се прибираш у дома на разсъмване — каза Кара.

Чарити се огледа наоколо, за да се увери, че са сами.

— Това е проблемът в малкия град. Всички виждат всичко.

— На мен ли го казваш? — Кара отхапа от едно парче пай. — Ах, че вкусно. Ако умра в този момент, поне ще съм щастлива. Ако ченгетата научат колко е хубав този пай, бизнесът с поничките ще залезе за няколко дни.

— От крем сирене е — обясни Седона. — Повечето хора използват само царевично нишесте или тапиока.

— Това определено е много вкусно — каза Чарити, нетърпелива да смени темата. — Най-добрият пай, който съм опитвала, и ако другите ти рецепти са като тази, задължително добави и пайове в менюто.

— Благодаря — засия Седона. — И няма смисъл да се опитваш да отклониш разговора, понеже няма да се получи. Та, да са върнем на твоя пехотинец. Трябва да призная, че може би защото съм израснала в комуна с родители, които все още пазят в семейния албум копия от снимките от полицейските си досиета, когато са протестирали против войната, но аз не очаквах този войнствен тип да е толкова добър с децата.

— Сакс е страхотен с Трей — каза Кара, имайки предвид сина й. — А той е бивш „тюлен“, тоест по-войнствен трудно ще намериш.

— Права си — съгласи се Седона.

— Децата май наистина го обичат — добави Чарити, наблюдавайки как две тийнейджърки се разхождат наоколо в банските си костюми от две части и се опитват да флиртуват.

Момичетата харесваха Гейб, което беше напълно разбираемо. В края на краищата той олицетворяваше образа на „висок, тъмнокос и опасен“ мъж. Но човекът в това мускулесто тяло определено се оказваше доста сложен за разбиране.

— Ами ти? — попита Кара, докато Фъстъчко, горейки от желание да се включи във веселбата, скочи във водата и опръска всичко живо наоколо.

— Е, харесвам го. — Тя знаеше, че няма смисъл да се опитва да заблуждава една жена, която се е учила на тактики на разпит в Академията на ФБР.

— Че кой не би го харесвал? Той е почти толкова сладък, колкото този пай. — Кара отхапа отново и въздъхна щастливо.

— Ама ти си сгодена!

— Вярно. И обожавам Сакс. Но не съм сляпа! А твоят пехотинец е от онзи тип сурови, опасни и завладяващи мъже, които една жена веднага забелязва.

— Просто секс. — Тя реши да не повтаря за пореден път, че той не е нейният пехотинец, понеже подозираше, че нито едната, нито другата ще й повярва.

— Тоест? — попита Седона.

Кучето на Гейб, за да не остане по-назад от огромния си приятел, се метна след Фъстъчко в езерото. След секунди то доплува до малкото момиченце — Ейнджъл, — което го разнасяше като плюшена играчка, откакто Гейб за първи път се появи в лагера с него.

— Това доникъде няма да доведе. — Беше пристъпила към тази връзка с широко отворени очи. Без обвързване. Без объркани сърдечни отношения. Без съжаление и вайкане.

— И аз това си бях казала в началото за Сакс — сподели Кара.

— А виж как се промениха нещата — посочи Седона.

— Това е различно — възрази Чарити. — Моето е просто летен флирт. Нищо повече.

— Като в „Място за лятото“ — каза Седона.

— Трой Донахю и Сандра Дий — одобрително потвърди Кара. — И Ким Новак и Уилям Холдън, които танцуват блус под тези японски фенери в „Пикник“, сигурно най-хубавият филмов танц изобщо. Много по-страстен, отколкото „Мръсни танци“, който наистина е страхотен, но, ако не броим Патрик Суейзи как спаси Бейби, далеч не е толкова романтичен.

— О, и не забравяйте „Дълго горещо лято“. — Тя погледна през прозореца към Гейб, който стоеше на брега на езерото и си приказваше с брата на Ейнджъл. — Всъщност, сега като си помисля, ако не броим различния тен, твоят пехотинец ми напомня малко на Бен Куик, героят на Нюман. Повече чаровен, отколкото класически хубав.

Хората, които за пръв път виждаха значката и пистолета на кръста й, вероятно биха били изненадани да научат, че Кара е романтичка, с определена слабост към романтичните филми от петдесетте и шейсетте години. И точно по тази причина, когато идваше неин ред да избере филм за ежемесечната им момичешка сбирка, обикновено трябваше да гледат филми за злочести любовници, които преживяваха безброй мелодраматични проблеми като в сапунен сериал, а най-накрая се събираха и заживяваха „щастливо заедно“ като в приказките.

С изключение на последния филм, където героят на Уорън Бийти едва не доведе тийнейджърката Натали Ууд до пълен нервен срив.

— Реалният живот не е като на кино — каза Чарити.

— За съжаление — съгласиха се в един глас Кара и Седона.

Чарити не можеше да спори по този въпрос.