Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шелтър Бей (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 32 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Едно лято

Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Излязла от печат: 23.05.2014

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-093-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3737

История

  1. — Добавяне

58

— Никога в живота си не съм била толкова уплашена — призна Чарити на Гейб, докато крачеше нервно в чакалнята на спешното отделение.

Минути след като Гейб извлече момиченцето през прозореца и я пренесе далеч от къщичката, цялата сграда беше избухнала в огнено кълбо.

— Ако ти не беше там… — Тя затвори очи и прокара пръсти през косата си, при което от нея се посипаха сажди.

— Обаче бях. Освен това не го направих сам. Фред също помогна много, като организира излизането на другите деца. За щастие, за разлика от Джони и сестра му, те вече сами бяха започнали да излизат от прозореца.

— Горкият Джони. Сигурно е полудял от ужас.

Тя виждаше през стъклото залата на спешното отделение, където той и Ейнджъл получаваха кислород заради вдишания дим. Парамедикът, който бе пристигнал с пожарната кола, установи, че косъмчетата в носа на Джони са опърлени и макар че устите и гърлата на децата бяха зачервени, освен болки в гърлото и малко кашлица, човекът ги увери, че ще се възстановят.

— Да, така е, горкият Джони. Но тези деца са изкарали огромен късмет, това е повече от сигурно.

— Чудя се какво ли е причинило пожара.

— Изглежда огънят е тръгнал от дневната. Може би от електрическата инсталация.

— Но къщичките са строени само преди няколко години.

— Следователите ще установят причината. Имат много начини да открият.

— Така съм чувала.

Беше гледала „Обратна тяга“ три пъти. Не защото й харесваха сцените с огъня. А по-скоро самотната тийнейджърка в интернат, каквато тя беше тогава, сериозно си падаше по Кърт Ръсел.

— Ужасно е, че не ни пускат вътре — измърмори тя, докато наблюдаваше как социалната работничка разговаря с един от лекарите, който прегледа децата след пристигането им в интензивното.

— Официално нямаме никакво право — напомни й той.

— Но аз се притеснявам за тях. — Усети, че очите й се насълзяват, когато погледна нагоре към него.

— Знам. — Гейб я погали по косата. — И нали помниш какво казах? За това, че прибираш безпризорни?

— Да, и ако сега отново ще ме предупреждаваш…

— Не. Сега само ще кажа, че голямото ти сърце е онова, което те прави, каквато си. И че ако повече хора по света са като теб, нямаше да има деца без родители и бездомни кучета, които да се нуждаят от теб. Дявол да го вземе. — Той извади кърпичка от кутията на масата и избърса сълзите й. — Съжалявам. Не исках да те разплача.

Ако не изпитваше толкова хаотични емоции в момента, Чарити щеше да се засмее на факта, че големият лош пехотинец може да се бие във война и да влиза в горяща сграда, без да му мигне окото, но изпадаше в истинска паника пред сълзите на една жена.

— Ще се опитам да ги взема с мен у дома — каза тя.

Той наведе глава и я целуна. Целувката, макар лека като перце и твърде кратка, беше най-сладката, която бяха споделяли досега. Освен това, когато тя осъзна, че може и да се окаже последната им целувка, тъй като лагерът се затваряше за сезона, сърцето й се сви.