Джоан Рос
Едно лято (51)

51

Джак Крейг беше упражнявал толкова пъти думите си по пътя от разкошната си къща до тук. Но сега те заседнаха като камък в гърлото му.

Откъде, по дяволите, да започне?

— Миналата година се ожених.

— Да. Не чета страницата с клюките, но видях нещо по този въпрос сред бизнес новините. Та значи бившата наистина ли те разсипа финансово с развода?

— Остави ми достатъчно, за да ви платя хонорара. — Джак огледа офиса, сякаш да подчертае, че за такава обстановка и хонорарът няма как да е много висок.

Той сериозно обмисляше да си тръгне още сега, но знаеше, че няма да има и миг покой, ако не прояви воля и не направи, каквото трябва.

— Имало е и други жени в живота ми, разбира се — продължи той. — Преди съпругата ми.

Беше третата му съпруга, но кой ги броеше? Вероятно техните адвокати, които го натискаха за издръжка. Ако Джак се замислеше по колко коли трябва да продаде всеки ден, преди да започне да прави печалба, сигурно никога нямаше да стане от леглото.

— Защо не ми кажете нещо, което да ме изненада — отвърна О’Кийф.

— Имаше една по-особена. Преди няколко години.

— И тя изплува на повърхността, за да ви носи проблеми.

— Не. Е, не директно. — Време беше просто да си го каже. — Имахме близки отношения.

— Близки означава, сте я е чукал.

— Да.

— И сега тя заплашва да създаде проблеми с жена ви?

— Не. Съмнявам се дори дали знае, че съм женен. — Божичко, никак не се справяше добре. — Но жена ми знае за нея.

— Е, и? Вие сте на колко? Петдесет години?

— Петдесет и осем. — Целогодишният тен, тенисът три пъти в седмицата и личният треньор го поддържаха във форма.

— Тоест тя не може да е очаквала да не сте имали други приятелки, преди да се ожените за нея.

— Разбира се, че не. — Джак стисна пръсти толкова здраво, че кокалчетата го заболяха. — Наскоро тя откри, че не може да има деца. Някакъв женски проблем — каза той, не желаейки да се занимава с подробности, които нямаха отношение към ситуацията.

— Неприятна работа. Предполагам, че иска да има дете?

— Да. Тя е малко по-млада от мен. — Всъщност, двадесет и осем години по-млада, което сигурно си беше грешка, тъй като по принцип беше решил, че не иска повече да отглежда деца. — Говорехме за осиновяване, но тя иска да е биологичен родител. И точно там се издъних.

Беше по нейна вина. Ако тя не му беше натяквала до смърт, че иска дете, той нямаше да пие толкова много и тайната никога нямаше да излезе наяве.

— Казах й, че може би имам дете.

— От тази друга жена. — Детективът не звучеше изненадан. Но пък и с неговата професия той се беше нагледал на всичко.

— Да. — Ръцете на Джак бяха потни. Той ги изтри в бедрата си. — Не знам… Кристал Харпър беше секретарка в отдела за резервни части на една от автокъщите ми. Наложи се да я изгоня след няколко седмици, защото се оказа ненадеждна.

— Което не ви спря първо да я изчукате.

Той усети, че бузите му горят и даже тъмният тен не може да го скрие. Той беше образцов гражданин, по дяволите. Никой не говореше с него по този начин.

— Искам да кажа, че тя може и да е излъгала.

— Или пък не ви е излъгала.

— Ето защо аз ви наемам. Трябва да разбера дали казва истината. И ако е било така… — Той си пое дълбоко дъх и най-сетне намери сили да го каже. — Искам да намерите детето ми.