Джоан Рос
Едно лято (65)

65

Джони скочи на крака толкова бързо, че събори стола си. Столът едва не падна точно върху Шадоу, който лежеше под него и доволно похапваше парченцата месо, които Джони тайно му подаваше.

— Знам къде е тя.

— Сигурно е тръгнала насам? — каза Чарити. — За да бъде с теб.

— Ти вече я отпрати веднъж — каза Джони. — Тя никога няма да ти се довери, че няма да я върнеш при тях. — От изуменото изражение на ветеринарката той разбра колко са я наранили думите му. Но реши, че с това ще се занимава по-късно. Когато сестра му е в безопасност.

— Попитах социалната работничка кой е допуснал това да се случи — каза Чарити. — Ейнджъл е откраднала колело, оставено на стойката пред хотела.

Джони виждаше, че тя е даже още по-ядосана, отколкото когато онзи тъпанар Крейг беше заявил, че ще вземе Ейнджъл.

— Забравете колелото — каза Гейб. — Кой ще ми обясни защо детето е било оставено без надзор?! След като обърнаха живота й с главата надолу, явно вече не ги е грижа чак толкова за нея.

— Аз точно това й казах. — Тя вече не изглеждаше като милата и приветлива ветеринарка, която беше предложила дом на него и на сестра му. Сега, докато се обръщаше към съдията, тя по-скоро приличаше на супергероиня от някоя книжка с комикси.

— Отиваме да я намерим! — каза тя. — А след това, Бентън, искам да направиш така, че тези ужасни хора никога повече да не се приближат отново до нея!

— Нямай грижа — каза по-възрастният мъж.

— Знам къде е тя — повтори Джони. После изведнъж се сети за фазите на прилива, за които Фред ги беше научил. — Ох, мамка му! Мамка му! Мамка му!

— По-спокойно — каза Гейб и сложи ръка на рамото на Джони.

— Не, мамка му! — Джони не можеше „по-спокойно“. Не и когато сестра му можеше всеки миг да умре. — Тя е в пещерата. Една пещера, в която искаше да избяга и да живее. Тогава я разубедих, но тя ще знае, че там бих я потърсил.

— Приливът! — извика Чарити.

— Вече настъпва — каза Гейб с мрачно лице. По-мрачно, отколкото Джони го бе виждал. — Дайте всички по-живо. — Той се обърна към Аманда. — Обади се на Кара. И й кажи да извика спасителния отряд.

След секунда останалите вече се бяха изнесли от къщата. Докато Джони се качваше в джипа с Гейб, Чарити и съдията, той осъзна, че независимо от ужасния ден, който беше преживял, за първи път в живота си добиваше представа какво значи да имаш истинско семейство.