Джоан Рос
Едно лято (32)

32

Тъй като не беше довела кучетата днес, Чарити трябваше да влезе в групата за разкрасяване. И макар да не беше толкова сръчна с пресата за коса или лака за нокти, колкото майка й и Камил, тя откри, че е доста забавно. Не толкова заради самата нея, а заради удоволствието, което очевидно носеше на момичетата.

Едно от децата просто й грабна сърцето. Малкото русо момиченце не спираше да бъбри, а светлите й къдрици, като на кукличка, подскачаха, докато тя подчертаваше всяка дума с кимане и клатене на главичката си. Ейнджъл Харпър беше влязла в системата още почти бебе, но някак си преживяното явно не беше оставило емоционални белези у нея. Все още не.

А не беше ли това целта, мислеше си Чарити, докато седеше на предната седалка на път за вкъщи. Почти не слушаше майка си, която оживено описваше пред Гейб как е минал денят й. Самият Гейб все по-често отправяше въпросителни погледи към Чарити, но тя не им отвръщаше. Знаеше, че той е озадачен от нейното мълчание. Вероятно се чудеше дали не си е променила решението.

Не беше го променила. Всъщност една от причините да не иска да срещне тези всевиждащи сиви очи беше, че той веднага ще разбере колко силно го желае и какво би направила, ако майка й не беше с тях в колата.

Точно заради това беше по-добре да не мисли по този въпрос в момента. До вечерта имаше още време.

Но все пак даже самата мисъл, че той наистина ще спази обещаното, караше кръвта й да кипи.

— Е — каза той, като спря пред къщата, — по кое време искаш да те взема?

— В „Морска мъгла“ обикновено има много хора от пет до около седем часа — отвърна тя. — Всички туристи и пенсионерите обичат да ядат по-рано. Какво ще кажеш за седем и половина?

— За мен е добре.

Той излезе от колата. Чарити изхвърча от джипа и вече беше на тротоара, преди той да заобиколи, за да й отвори вратата, но Аманда, свикнала на мъжко внимание, изчака, след това излезе, леко прихванала с ръка неговата длан, с грацията на принцеса, която излиза от кралската каляска.

— Ще ми бъде много приятно, ако пак ми оставиш сладкото малко куче довечера — предложи Аманда. — Много е забавно и винаги ме развеселява.

— Би било чудесно — каза Гейб. Той изгледа Чарити с поглед, пълен със страстни обещания. — Ще се видим след няколко часа.

— Ще бъда готова.

Той се усмихна палаво.

— Разчитам на това.

Този път тя не го изчака да тръгне. След като поговори с ветеринаря, който я беше замествал, и с Джанет, която й припомни, че има насрочена операция за утре сутрин, тя се втурна нагоре по стълбите към апартамента си.

— Трябва да измисля какво да облека — извика тя на майка си.

— Търсим рокля за съблазняване. Нещо, от което Гейбриъл Сейнт Джеймс да си глътне езика.

— Това е малко прекалено. Всъщност търся какво друго, освен джинси да облека за вечеря.

Макар че, разбира се, каквото и да избереше от гардероба на майка си, не възнамеряваше дълго да стои облечена в него.

— Какво стана с мечтите за дългосрочна връзка? — попита Аманда, която вече се беше заровила сред многобройните си тоалети.

— Не съм се отказала от тях. — Чарити навлече една тениска през главата си. — Искам съпруг, деца, къща и куче. Вече имам къщата и кучето, така че сега ми трябва само съпруг, с който да имам деца. Но тъй като осъзнавам, че е малко вероятно да получа това от Гейб, реших да се примиря с един горещ разтърсващ секс без обвързване, от който се клатят полилеите.

— Горещият разтърсващ секс не е нещо, с което човек се „примирява“. — Аманда извади няколко рокли и ги хвърли върху старото легло с балдахин. — А и твоят пехотинец със сигурност изглежда способен да го осигури. Но ти никога не си била от момичетата, които не искат обвързване.

— Нито пък ти.

— Така си е. А щеше да ми спести много мъка.

— И все пак някак си си успяла да останеш приятелка с всичките си бивши мъже.

— Вярно е.

— Така че, поглеждайки от положителната страна, ти си успяла да се насладиш на приятното прекарване заедно, а вероятно и на горещ разтърсващ секс с няколко наистина интересни и талантливи мъже.

Аманда спря, хванала една обшита с бижута дамска чанта.

— Да, и това е вярно.

— Така че не всичко е било лошо. — Чарити вдигна една от роклите.

— Тази ми е една от любимите — веднага се включи майка й. — Съдията ми я купи от един малък бутик, докато бяхме на екскурзия в Санта Барбара.

Роклята беше от рисувана коприна, с цветовете на морето, с презрамка през врата и ефирен подгъв, който съблазнително се виеше около прасците. Беше весела и романтична. Което накара Чарити да се зачуди къде, за Бога, майка й се е надявала да облече такава рокля в Шелтър Бей.

— Красива е. Но не е в мой стил.

— Добре де, не е ли това именно смисълът? Да разтегнеш малко границите?

— Добър въпрос. — Тя извади още една рокля — тясна, от коприна, с набиващ се на очи десен на леопардови шарки. Наистина се готвеше да се върне в света на хората, които правят секс, но не беше сигурна, че ще отговори на имиджа на тигрица в леглото, който роклята явно рекламираше.

Третата рокля беше памучна, късичка, без презрамки, с десен на тропически цветя на тъмен фон, която просто викаше „Избери мен!“

Тя така и направи.

— Ето тази.

Майка й кимна.

— Идеалният избор. Купих я преди Бентън да ме информира, че няма да ходя с него на Хаваите, така че естествено не мога да я нося след това, което той направи. Но десенът е толкова весел и помислих, че ще ти стои добре, затова я донесох със себе си.

— Тогава защо просто не ми я показа първа? — После сама се сети за отговора. — Защото знаеше, че ще трябва да отхвърля една-две рокли, за да реша, че тази е най-подходящата.

— Не искам да кажа, че си предвидима, но…

— Но е точно така.

— Невинаги.

Чарити знаеше, че майка й има предвид Итън. За когото тя дори не искаше да се сеща. Особено пък тази вечер.

— Отивам да се изкъпя.

— Имаш ли нужда от подходящо бельо?

— Всъщност, ако щеш вярвай, но в тази област имам богат избор.

Други жени имат страст към обувките. Или скъпи дизайнерски чанти. Парфюми. Или бижута. Чарити имаше само една слабост — и тя беше към хубавото бельо. Макар че беше единственият човек, който виждаше скъпите гащички и сутиени от дантела и коприна, имаше моменти, когато си мислеше, че е единствената клиентка на бутика за бельо в Шелтър Бей.

— Добре. Защото очакването е ключът към любовния живот. Сигурна съм, че горкият няма и да вкуси вечерята си, защото ще е зает да се чуди с какво си облечена под тази рокля.

Чарити тъкмо щеше да каже, че и дума не става за любовен живот. Че това е просто секс. Аманда може наистина да е световен експерт по съблазняването на мъже, но Чарити имаше много по-простички планове — и на Гейб, и на нея им се „искаше“, защо тогава да не му се отдадат?

Докато пускаше водата във ваната, а после хвърли в нея шепа соли за вана с тропически аромат, които Джанет и Ейми й бяха подарили миналата Коледа, Чарити се чудеше кога точно беше станала такава лъжкиня.

Защото онова, което искаше — и то с всяка фибра на току-що събуденото си за нов живот тяло — беше Гейбриъл Сейнт Джеймс да я погледне само веднъж… и наистина да си глътне езика.