Джоан Рос
Едно лято (61)

61

— Не разбирам — каза Чарити.

Търсейки неутрална територия, Чарити, Гейб, социалната служителка, адвокатът и Джак Крейг отидоха в сградата на съда. Аманда беше отвела и двете деца обратно в къщата, но само след като Джони се закле пред Гейб, че няма да прави нищо прибързано, като например да се опита да избяга със сестра си, докато те се опитват да уредят нещата. Чарити си мислеше, че готовността на Джони, макар и с неохота, да направи тази „сделка“, само показва колко близо до него бе стигнал Гейб за толкова кратко време.

Това не беше особено изненадващо, помисли си тя, докато отказваше предложеното от съдебния чиновник кафе, тъй като между двамата явно имаше много общо.

— Всичко е много ясно — каза адвокатът. Тонът му в момента, сякаш говори на някое бавноразвиващо се дете, й напомни тона, с който Итън й говореше едно време. Това високомерно поведение я дразнеше още тогава. Сега я вбесяваше.

— Господин Крейг има всички основания да вярва, че той е баща на Ейнджъл Харпър. И сега, когато нейната майка е починала, той е дошъл да получи попечителство над дъщеря си.

— Тя не е предмет, който може да се търгува — остро отвърна Чарити. Тя хвърли скептичен поглед на автотърговеца. — Тя е на осем години. Ако толкова сте искали да играете ролята на баща в живота й, къде сте били през цялото това време?

— Моят клиент е бил в Лас Вегас — започна адвокатът.

— Аз говорех с клиента ви, не с вас — прекъсна го Чарити. О, да, с всяка следваща дума той все повече й напомняше за бившия й годеник. — А той, надявам се, може да говори от свое име, когато го питат нещо.

— Не знаех къде е дъщеря ми — каза Крейг.

— Значи сте знаели, че имате дъщеря.

— Кристал спомена нещо, че е бременна. — Ушите му станаха морави като варени раци. Чарити предположи, че майката на Ейнджъл едва ли просто е споменала за бебето. Горката жена вероятно е била отчаяна. — Но след това тя напусна града и не можах да я намеря.

— Да, и сигурно много сте я търсили — измърмори Чарити. — Как успяхте да я намерите сега?

— Наех частен детектив, който е видял некролога на Кристал, в уебсайта на местния вестник. Естествено, взех първия полет от Лас Вегас. За да дойда тук, да видя дъщеря си и да я отведа у дома.

Дявол да го вземе. Чарити изведнъж намрази интернет.

Но това не беше всичко. Имаше повече, отколкото той казва. Чарити и Гейб се спогледаха. По лицето му разбра, че и той мисли същото.

— Имате ли някакво доказателство, че Ейнджъл е ваше дете?

— Госпожа Харпър е вписала клиента ми като бащата в удостоверението за раждане на детето. — Отговаряйки отново от името на клиента си, адвокатът бръкна в куфарчето от крокодилска кожа и извади оттам един документ с щатски печати.

— От това, което клиентът ви каза, жената не е точно надежден свидетел — намеси се Гейб в разговора. — Тя е психично болна. А според сина си не е вземала редовно лекарствата си.

— Твърдо е вярвала, че Бог говори с нея — добави Чарити.

Разговорът с Джони Харпър за живота с майка му беше толкова труден, че всички оплаквания на собствената й майка, как семейството й се разпада, й се сториха почти смешни.

Тя подозираше, че той далеч не беше разказал всичко, и въпреки това й беше много трудно да не се разплаче пред него — защото, макар да беше висок почти колкото нея, той все пак си беше още дете.

Инспекторите определиха, че пожарът, който беше унищожил къщичката, е започнал от цигара, паднала на дивана в общата дневна стая. Това потвърди думите на Джони, че според майка му Бог й е наредил да ги предпазва от злото.

Мисълта за изстрадалата жена, която явно цял живот се беше борила със собствените си демони, как пали цигара от цигара, докато бди над децата си до самия край, направо разби сърцето на Чарити.

— За съжаление, това е вярно за нейните халюцинации. — Хладният глас на адвоката прекъсна тъжните й мисли. — Именно заради това клиентът ми не й е повярвал, когато му казала, че е бременна. Тя все пак е имала репутацията, че често лъже.

— Тя беше болна — повтори Чарити, този път още по-рязко. Кристал Харпър беше загинала в поредния объркан опит да защити децата си. Нямаше причина да я нападат сега, когато тя не беше тук, за да се защити.

— Както и да е. — Адвокатът сви рамене и отново бръкна в куфарчето. — Освен това имаме заповед за кръвен тест.

— Кръвните тестове не са доказателство — каза Гейб.

— Ето защо ние също така искаме ДНК тест. — Адвокатът на Крейг все повече й напомняше на фокусник, който вади зайци от шапка, когато той извади още един документ. — Междувременно съпругата на господин Крейг е отседнала в един хотел в Шелтър Бей, където ще дойде и момичето, докато излязат кръвните тестове. След това, освен ако тестът не отхвърли възможността за бащинство, момичето ще отпътува с тях обратно към Лас Вегас.

— Момичето си има име — каза Чарити. — По една случайност името й е Ейнджъл. И как така просто ще я изведете от щата без изслушване?

— Пълномощията на Крейг са много силни — най-накрая проговори социалната работничка. — Той е уважаван член на своята общност. Ние нямаме проблем да му дадем временно попечителство, докато този въпрос се разреши.

— Направо не мога да повярвам! — избухна Чарити. — Тези деца са прекарали достатъчно дълго в една система, която им предлага в най-добрия случай безразличие. Те са били разделени през повечето време от живота на Ейнджъл. Сега не само че самите те можеха да умрат, но загубиха и майка си. Не е сега моментът да ги местим отново.

— И все пак не е ли точно това, което и вие планирате да направите? — попита адвокатът. — Госпожа Грийн — и той кимна към социалната служителка, която изглеждаше, все едно е смукала лимон — ми каза, че сте подали документи като приемен родител на децата, което означава да се изведе момичето, Ейнджъл — поправи се той под пламналия й поглед, — от сегашния й дом.

Макар че никога не беше удряла човек, когато Гейб хвана ръката й, Чарити осъзна, че е стиснала юмруци.

— Така че Джони и Ейнджъл да са заедно — каза тя през стиснати зъби. — Вие заплашвате да ги разделите за постоянно.

— Момчето не е мой син — каза Джак Крейг. — Не виждам защо да нося отговорност за него.

— Ами морална отговорност? — попита Гейб.

При вида на безизразното лице на мъжа, когато чу този въпрос, Чарити се закле, че в никакъв случай няма да допусне този ужасен човек отново да раздели децата.

— По една случайност майка ми е омъжена са съдия — каза тя изведнъж. — Съдия във Върховния съд на щата Вашингтон, с влиятелни приятели в юридическите кръгове в Орегон.

Тя нямаше дори представа дали това е вярно, но със сигурност след всичките тези години на поста Бентън имаше връзки.

— Един телефонен разговор и той ще спре тази пародия на правосъдие.

— Разбира се, опитайте. — Адвокатът затвори куфарчето с решително щракване. — Междувременно госпожа Грийн ще дойде до дома ви, за да вземе момичето и да го заведе при моя клиент и съпругата му в три следобед. Моля да опаковате багажа й и да е готова.

— При самата мисъл, че трябва да предам Ейнджъл на този човек, даже и за кратко време, ми идва да се разрева — каза Чарити, опитвайки се да преглътне сълзите, избликнали повече от гняв, отколкото от тъга.

— Знам. — Гейб я придърпа до себе си и притисна устните в косата й. — Но ние ще го победим този. Все някак.

Тя се зачуди дали той дори бе забелязал, че каза „ние“. Като че ли двамата са екип.

Което си беше точно така.

Тя имаше нужда от него. Толкова много, помисли си Чарити.

И той имаше нужда от нея. Заедно със семейството, което тя смяташе да създаде. Гейб беше твърде сам. И то от дълго време. А най-тъжното нещо беше, че той дори не го знаеше.

Все още не.