Джоан Рос
Едно лято (57)

57

Алармата прониза нощната тишина. Първоначално, събудена от един сън, в който двамата с Гейб правеха любов под водопадите Рейнбоу, Чарити не знаеше къде се намира.

— Това е аларма за пожар — каза Седона, която вече беше станала от другото двойно легло и бързо навличаше тениска върху потника, с който спеше. Шортите, с които Седона спеше, бяха с десен на тортички, което Чарити би счела за доста смешно при други обстоятелства.

— Не помирисвам дим — каза тя, докато бързо се обличаше и нахлузи маратонките, без да губи време с чорапи. — Чудя се дали да си стоим по стаите, докато не получим други указания.

Сякаш по поръчка мобилният й телефон иззвъня, последван миг по-късно от този на Седона.

— Гори една от къщичките — информира я Гейб. — Фред казва, че системата е направена така, че винаги да звъни тук. Освен това автоматично се уведомяват пожарната и полицията.

— Коя къщичка? — попита тя.

Той се поколеба.

— Гейб? Коя къщичка? — Нервите й бяха като сплетени на кълбо.

— Онази, в която са децата Харпър — каза той с очевидно нежелание. Сърцето й се сви.

— Нужни са около двадесет минути, за да дойде дотук пожарната — каза тя.

— Фред и аз отиваме. Вие не мърдайте от стаята.

— Как ли пък не — троснато отвърна тя. Но той бе затворил.

Димът гореше дробовете му и го заслепяваше. Изпаднал в отчаяние, Джони пипнешком търсеше сестра си в тъмното.

— Ейнджъл! Къде си?

— Тук — чу се уплашен гласец.

— Къде? — Той бясно разхвърляше завивките на долното легло. Струваше му се, че е празно.

— Тук — обади се пак гласчето, треперещо от страх. — Под леглото.

— Трябва да излезеш.

— На едно противопожарно учение в училище ни казаха, че трябва да се стои на пода, когато има пожар — заспори тя.

— За да не вдишваш дима. — Както правеше той в момента. Димът обгаряше гърлото му и дробовете го боляха. — Но не можем да останем тук. Трябва да се махаме.

— Страх ме е! — изплака тя.

Него също го беше страх. Докато сирените пищяха, а от дима носът му течеше като из ведро, Джони си спомни съвета на морския пехотинец как да се справя със страха. Опита да успокои и себе си, и сестра си.

— Всичко ще бъде наред — каза той. — Ей сега ще излезем и двамата.

Той пропълзя до вратата. Беше гореща като в пещ. Легна на пода до цепката под вратата и видя оранжеви пламъци да танцуват от дневната.

— Излизаме през прозореца — каза той, като изпълзя обратно. Мушна ръце под леглото, доколкото може да достигне. — По дяволите, Ейнджъл, не мога да те намеря, мамка му!

— Не е хубаво да се говорят мръсни думи! — Тя се разплака. — И не ми викай!

— Съжалявам. Но много те моля да излезеш.

— Искам да чакам пожарникарите. Те ще ни спасят. Като Пожарникаря Тед.

— Пожарникаря Тед? — Боже господи, нямаше ли да свърши тази лудост?

— Той е м-м-мече, което става пожарникар, след като една сутрин тостерът му се запалва. Той угасява огъня с пожарогасител, а след това спасява кученца и котенца на път за училище. Заради това закъснява и директорът толкова се ядосва, че гащите му се запалват. Но П-п-пожарникаря Тед спасява и него.

— Това е чудесна история.

Добре. Крясъците няма да помогнат. Нито пък ще помогне да я уплаши още повече. Но малките огнени езичета се стрелкаха вече под вратата. Цялата сграда можеше да рухне всеки момент.

— Когато излезем оттук, можеш да я прочетеш на кучето. — Днес следобед ги беше наблюдавал да седят двамата под едно дърво и песът изглеждаше сякаш действително следи текста по страниците, докато тя му четеше за великите приключения на една принцеса от хартиена торбичка, която спряла злия дракон и спасила Прекрасния принц. — Обзалагам се, че ще му хареса много.

— Взех я от библиотеката. Оттам си вземам всички книги, но не дават да ги задържиш повече от две седмици.

Вътрешно Джони вече крещеше. Външно обаче се мъчеше да остане спокоен, за да накара сестра си да излезе изпод леглото и да я изведе оттук.

— Сигурен съм, че имат библиотека в Шелтър Бей. — Успя да се напъха под леглото. — Трябва да проверим.

Чуваше рева на огъня от дневната. Дали другите деца от къщичката бяха излезли? Или и те са хванати в капан в стаите си? Макар че поне не им се налагаше да водят такъв идиотски разговор, какъвто водеше той в момента.

Обикновено мразеше, когато някой от приемните родители го влачеше насила на църква, защото отдавна беше решил, че ако Бог наистина съществува, той не би позволил такива лоши неща да се случват на деца, които не са направили нищо, за да заслужат да бъдат хвърлени в шибаната система, но сега, докато димът продължаваше да изпълва стаята, Джони започна бясно да сключва сделки с Бога.

Само ако можеше да стигне до Ейнджъл и да я измъкне, никога повече няма да запали цигара.

Ако само успее да я убеди да изпълзи изпод леглото, преди цялата стая да лумне в пламъци, ще спре да се противопоставя на системата и ще бъде най-послушното осиновено дете на света.

— Ейнджъл?

Тя не отговори.

— Ейнджъл! — опита отново той.

Отново никакъв отговор.

Ами ако се беше задушила от дима? Беше чел някъде, че това е по-голяма опасност, отколкото да изгориш в пламъците.

Ако само можеше да я измъкне през прозореца, на чист въздух, жива и здрава, щеше дори да стане свещеник. Първо ще трябва да стане католик, но заради Ейнджъл беше готов и на това.

Очите му се напълниха със сълзи. Той си пое дълбоко дъх и се почувства така, сякаш бе глътнал гореща жар от снощния лагерен огън.

Най-сетне! Пръстите му докоснаха нейните. Благодаря ти, Господи.

Облекчението на Джони беше краткотрайно. Точно когато сграбчи отпуснатата й ръка, вратата буквално експлодира от пантите.

— Исусе Христе!

Той дръпна силно, но да теглиш отпуснато тяло, докато самият ти си легнал на земята, не беше никак лесно. Особено след като и той самият беше наполовина под леглото.

Пламъците се издигаха по стените, облизвайки лакомо тавана.

Моля те, Господи!

Като доказателство, че някои молитви наистина биват чути, той едва беше изрекъл думите наум, когато стъклото на прозореца се строши с трясък.

— Не се притеснявай, хлапе — каза познатият плътен глас, който звучеше ужасно спокоен предвид факта, че само след секунди всички можеха да бъдат изпържени като рибки. — Морските пехотинци са на терен и ситуацията е под пълен контрол.