Джоан Рос
Едно лято (45)

45

— Нищо не разбирам.

Аманда продължаваше да крачи нервно. Чарити мислено благодари, че подът е от твърдо дърво, защото ако беше килим, вече сигурно щеше да се износил.

— Не съм аз виновната в тази ситуация. Защо Бентън ме наказва така?

— Какво те кара да мислиш, че те наказва?

— Нали не си мислиш, че е просто съвпадение, дето той е изчезнал от лицето на земята, след като отказах да вдигна телефона?

Тя поклати глава и погледна през прозореца над пристанището към моста, водещ до брега. Като че ли щеше с очи да прекоси огромния океан чак до Хавайските острови и там да хване на място блудния си съпруг.

Тя изведнъж пребледня като платната на лодките, които акостираха в пристанището.

— Току-що ми мина една ужасна мисъл.

— Какво? — Чарити подозираше, че майка й е спряла да мисли за себе си поне достатъчно дълго време, за да се фокусира на друга възможност.

— Ами ако не е избягал с някоя красавица? Ами ако нещо ужасно се е случило с него?

— Напуснал е хотела сам. — Използвайки мрежата си от връзки, Гейб беше успял да открие бивш пехотинец като него, който сега работел като полицай в Мауи. Той беше проверил в хотела на съдията. — Администраторът на рецепцията казал, че съдията бил сам, когато се настанил в хотела. И не е имало никакви признаци на насилие — припомни й Чарити.

— Смятах, че имаме толкова добър брак — за кой ли път повтори Аманда. Изглеждаше по-скоро объркана, отколкото ядосана.

Чарити не можеше да я вини. Не се ли чувстваше по същия начин и тя, когато разбра, че Итън я е измамил? Повечето от злополучния ден на сватбата й беше като в мъгла. Но болката си спомняше много ясно.

— И на мен така ми се струваше. — Тя прекоси стаята и сложи ръце върху раменете на майка си.

По водата се плъзна платноходка, а червените, зелени и бели светлини на борда й странно напомниха на Чарити за Коледа. Това пък от своя страна я накара да се замисли дали Гейб още ще бъде в Шелтър Бей, когато дойде декември.

Едва ли.

Понеже нямаше дом, в който да се завърне, сигурно ще прекара зимата някъде на топло. Може би Южна Америка. Или пък Коста Рика. Познаваше един ветеринар, който беше отворил клиника в столицата Сан Хосе и се кълнеше, че тази страна била като рай на земята. А може би ще се отправи към топлите плажове на Мексико.

— Щяхме да ходим на околосветско плаване — каза Аманда, откъсвайки Чарити от фантазиите й, в които Гейб пие коктейли Маргарита и прави любов с някаква секси сеньорита с блестящи тъмни очи, която знае повече начини да съблазни един мъж, отколкото Чарити някога е сънувала.

— Съжалявам. Бях се замислила за нещо. За вашата ситуация — каза тя, което не беше съвсем вярно. — Би ли повторила?

Със сигурност беше чула погрешно. Майка й беше последният човек, който можеше да си представи на околосветско плаване.

Освен ако не е някоя луксозна яхта с пълен екипаж, който да върши цялата работа, докато тя пие отбрани питиета и се пече на слънцето.

— Когато Бентън се пенсионира, той планираше да купи яхта. Мислехме една година да обикаляме света.

— Наистина ли искаш да направиш такова нещо?

Майка й имаше навика да се прави, че отговаря точно на характеристиките, които според нея мъжът й би искал да види у съпругата си. Но тъй като те често бяха в пълен разрез с истинските й желания, нищо чудно, че браковете й бяха се оказали неуспешни.

— Знам, че звучи абсурдно. — Въпреки сериозността на ситуацията, тя успя да се усмихне с ирония. — Със сигурност първо това си помислих, когато той го спомена веднъж на вечеря. Но докато не излязох на море с него, бях забравила колко много ми харесваше навремето да плавам с баща ми.

Чарити реши, че това не е моментът да спомене, че собственият й дядо, когото никога не беше виждала, е починал по време на пътуване, много подобно на това, което Бентън предлагаше.

— Тъй като прекарвахме толкова много време в морето, реших, че би ми харесало такова голямо приключение — каза Аманда.

— Това не мога да го отрека. — Нея самата идеята не я привличаше толкова, но майка й наистина изглеждаше различно и далеч по-безгрижна в деня, когато всички се бяха разходили с лодката.

— Но сега вече е твърде късно.

— Не. — Собственият живот на Чарити може наистина да не беше особено подреден точно в момента, но беше сигурна в това, което казва. — Прекалено късно ще бъде само ако не обсъдите честно проблемите си. Да си поговорите като двама възрастни и да решите проблемите.

— Трудно е да разрешаваме проблеми, ако не мога да го намеря — извика Аманда, очевидно възвърнала обичайния си боен дух, което се стори на Чарити окуражаващо.

— Ако наистина искаш да оправиш нещата със съпруга си, то ще трябва да се захванеш.

Аманда вирна брадичка. Очите й блеснаха решително.

— Точно това смятам да направя!

После въздъхна и отново погледна през прозореца към лодките под моста.

— Но първо трябва да го открия.