Джоан Рос
Едно лято (62)

62

Сцената беше брутална. Това беше единствената дума, която Чарити можеше да използва, за да я опише. Ейнджъл се разкрещя като диво зверче, когато й казаха, че трябва да я отведат, за да живее с баща си, когото дори не познаваше, разделена от брат си.

Тя замахна бясно към киселото лице на госпожа Грийн, малкото й юмруче успя да я халоса по устата. Очевидно подготвени за такова развитие, Крейг и адвокатът бяха довели и Кара, която изглеждаше така, сякаш би искала да е навсякъде другаде, но не и тук.

— Всичко ще бъде наред — повтори Кара същите думи, които беше казала и Чарити десетки пъти, откакто се върна в къщата и завари Ейнджъл обляна в сълзи. — Това е само временно, миличко.

— Но е много неприятна — призна Чарити. Тя падна на колене и хвана малките треперещи рамене. — И не е честно. Но ето какво искам да ти кажа. Съпругът на майка ми е много важен човек. Той ще измисли начин да се справим с това. Сега обаче се налага да отидеш с шериф Конуей и да се запознаеш с баща си. — Тя се опита да представи в положителна светлина едно положение, което беше всичко друго, но не и положително. — Баща ти от много време чака да се запознае с теб.

— Но аз н-н-не искам да се запознавам с него. — Тя се протегна и стисна ръката на Гейб, която беше толкова голяма, че дланта й се скри цялата в шепата му. — Искам Гейб да ми бъде татко. И искам Ша-доу да е моето куче. И аз искам да живея тук и да се омъжа за Трей.

Е, поне никой не можеше да я обвини, че си няма ясен план за бъдещето. Всъщност и Чарити си помисли, че този план е наистина прекрасен.

— Шадоу^[1]? — попита тя.

Ейнджъл погледна извинително към Гейб.

— Ами трябваше му име. Затова реших, Шадоу е хубаво име, понеже е черен и винаги е или до мен, или до теб. Точно като сянка. — Долната й устничка, която досега стърчеше упорито нацупена, започна да трепери. — Дано нямаш нищо против.

— Мисля, че Шадоу е идеално име — увери я той.

— Аз също — каза Чарити, опитвайки се в момента да не мисли за това, че каквото и да станеше с молбата й да бъде приемен родител на децата, докато дойде време Ейнджъл да се върне отново в тази къща, кучето вероятно ще бъде някъде в щата Вашингтон. С Гейб.

Гневното избухване беше утихнало и Гейб грабна детето в прегръдките си.

— Какво ще кажеш да те понося на гръб до колата на шериф Конуей? — предложи той.

— Полицейската кола? — Тя се оживи малко при това предложение.

— Дойдохме с лимузината — обади се адвокатът.

— Аз ще я закарам до хотела — каза Кара с категоричния тон на ченге, с което не може да се спори. Чарити никога не я беше чувала да говори така, но беше сигурна, че този глас е стряскал доста престъпници в Южна Калифорния, където тя е била полицай, преди да се върне у дома, за да поеме работата на баща си като шериф.

Всички излязоха с нея.

Ръката на Гейб лежеше на рамото на Джони, докато стояха на тротоара, гледайки как черната лимузина потегля по „Харбървю“, последвана от полицейската кола на Кара. След това двата автомобила изчезнаха зад ъгъла.

— Още една простотия през тази отвратителна седмица — каза Гейб на момчето. — Но ти можеш да помогнеш да оправим нещата.

— Да бе. Виж какви чудеса успях да постигна през последните години — измърмори той.

— Не. Сериозно. Чуй ме сега.

Чарити не можеше и да си представи, че някой би отказал да го чуе. Неговият глас — също като полицейския тон на Кара — излъчваше тих авторитет.

— Знам какво си мислиш. Че най-добре е да се чупиш. Да избягаш в Портланд. Или може би Сиатъл.

Джони заби върха на маратонката си върху бетона.

— Мислех си за Сиатъл — призна той.

— Прекалено дълго време си мъкнал целия този гаден товар. Обаче сега имаш отбор на твоя страна. Чарити, майка й — той посочи към Аманда, която много беше помогнала в този труден момент, — нейният съпруг, който е съдия, и мен. Ще вземем сестра ти обратно и двамата ще се пренесете в тази къща, а след време може дори да ти се наложи да предупредиш Трей Конуей, ако някога му мине през ума да пие и после да кара, когато сестра ти е в колата, или че ако си позволи да се отнася с нея без уважението, което тя заслужава, няма да имаш друг избор, освен да му изтръгнеш сърцето и да го дадеш на Фъстъчко да го хапне за закуска.

При тези думи Джони успя почти да се усмихне, каквото и беше намерението на Гейб, помисли си Чарити.

— Само защото адвокатът е лайнар, не означава, че не е добър в работата си. Той ще се опита да намери някаква причина, поради която идиотският му клиент уж ще осигури по-добър дом за сестра ти, отколкото Чарити. И точно тук е твоята роля, да си тих и кротък като муха, защото няма начин новата жена на бащата на Ейнджъл да се сравнява със страхотната майка, която тази жена тук е родена да бъде.

Той се усмихна на Чарити.

Думите му не трябваше да будят у нея такъв прилив на удоволствие. И, по дяволите, също надежда, че може би Гейб все пак ще включи и себе си в този семеен портрет. Но ефектът им беше точно такъв.

— Ще се опитам — промърмори Джони.

Гейб стисна рамото му.

— Друго няма да искам от теб, момчето ми.