Джоан Рос
Едно лято (59)

59

Лекарят и сестрите увериха Джони, че сестра му ще се оправи. Похвалиха го за геройството, но той знаеше, че ако пехотинецът не се беше появил тогава, Ейнджъл щеше да е мъртва.

Всъщност героят е пехотинецът, макар че съвсем не се държеше като такъв. Даже успя да избегне всяко внимание, а когато спря микробусът на телевизионната станция, пехотинецът си взе кучето и изчезна. Като Батман.

Но след това, вместо да запраши нанякъде с караваната си, той се появи в болницата. Джони го бе наблюдавал как говори с ветеринарката през стъклото. Той беше разбрал още в самото начало, че двамата сигурно спят заедно. Начинът, по който се споглеждаха, когато си мислеха, че никой не гледа, ги издаваше.

Но въпреки че не знаеше бог знае какво за връзките между мъжете и жените, тъй като никога не беше имал сериозна приятелка, той виждаше, че отношенията между тях двамата не са просто флирт. Докато ги гледаше заедно тази вечер, в гърлото му се надигна ридание.

Толкова беше зает да ги гледа и да се чуди защо ветеринарката се разплака, че в началото той не забеляза пристигането на шерифката в интензивното с един от пожарникарите. Много от хората, в чиито домове го бяха принуждавали да живее, бяха заплашвали да извикат полиция и да го арестуват, ако не прави, каквото му се каже. Затова никога не беше харесвал ченгетата. Но шерифката беше готина. А също и хубава, което беше изненадващо. И му бе казала, докато му показваше как се закопчават белезниците, че има син на същата възраст като Ейнджъл. Освен това тя каза, че сигурно ще доведе сина си в лагера, за да могат двамата с Ейнджъл да плуват заедно.

Той реши, че това е просто още едно фалшиво обещание, каквито възрастните толкова често дават, но на следващия ден тя наистина се появи с едно русо момченце с луничаво лице — Трей. По-късно същата вечер, преди най-сетне да заспи, Ейнджъл му беше казала, че като порасне, ще се омъжи за Трей Конуей.

По-големите деца говореха, че шериф Конуей била заловила убиец в Шелтър Бей, което означаваше, че сигурно е достатъчно смела и знае как да използва този пистолет, който носеше в черен кобур на колана си, но той никога не бе я виждал толкова сериозна.

Поне до този момент.

Тя говореше с жената от социалните служби. Двете бяха събрали глави една до друга и той не можеше да се ориентира какво казват само по устните. От време на време пожарникарят добавяше по някоя дума. След това те поглеждаха към него и Ейнджъл. После пак говореха.

Той виждаше, че е нещо сериозно, и се притесняваше да не би те да си мислят, че той е запалил пожара. Много гневни приемни деца се опитваха да си го върнат на системата, като правеха пожари.

Джони наистина беше гневен, но никога не би направил такова нещо.

Но шерифката нямаше как да го знае. А новата социална служителка също не знаеше нищо за него. Никой от социалните не го познаваше. Малкото от тях, които действително се опитаха да са лично ангажирани, напускаха след няколко години, понеже системата беше почти толкова депресираща за тях самите, колкото и за децата, на които се опитваха да помогнат.

Може би майка му пак е била арестувана. Може би гласовете бяха победили. От смръщените вежди разбираше, че социалната работничка не е дошла с добри новини, че майка му се е справила с шепнещите гласове завинаги и че двамата с Ейнджъл ще се преместят в апартамента, за който беше споменала, и че ще могат да се разхождат по брега, да ядат местните специалитети, да се смеят до премала и да заживеят щастливо завинаги.

Не. Това нямаше да се случи. Колкото повече мислеше за тази изненадваща среща с Кристал, толкова повече той осъзнаваше, че единственото, което се беше променило през всичките години, през които бяха разделени, беше, че тя все по-добре лъжеше и криеше какво се случва в разстроения й мозък.

Каквото и да се беше случило, не беше добро. Защото сега и тримата бяха в стаята при Чарити и пехотинеца и говореха с тях.

Джони се приготви за най-лошото, когато Чарити покри изплашено с ръка устата си, а пехотинецът я прегърна утешително. Човек би си помислил, че някой е застрелял огромното й бяло куче. Но след това те погледнаха през стъклото право към него — и той разбра.

Една сестра дръпна бялата завеса около леглото му и го изолира от Ейнджъл, която, изтощена от целия стрес, беше заспала дълбоко. Първо той се притесни, че тя може би пак е в безсъзнание, но хубавката медицинска сестра с розова униформа го беше уверила, че тя е добре. Просто спи.

Пехотинецът тръгна към него, а Джони спечели облога, който беше направил със себе си, докато чакаше да види кого ще изберат да му съобщи новината.

— Хей, момче — каза той. Но не по онзи фалшив весел начин, което изпълни Джони с уважение. Единственото нещо, което мразеше повече от системата, бяха хората, които се преструваха, че всичко е наред в живота му.

— Здрасти. — Джони чакаше.

— Докторът каза, че се справяш добре — каза морският пехотинец.

— Да. Благодаря. — Той наклони глава към другата страна на завесата. — Че спаси сестра ми. И мен.

— Няма проблем.

Пехотинецът сви широките си рамене, които напомняха на Джони за Пол Бъниън. Той беше чел много истории за митичния дървар, когато живееха в Ейкли, Минесота, където Пол Бъниън уж бил погребан, и където имаше огромна негова статуя, облечен в черно-червена карирана риза, дънки и кожени ботуши, коленичил и хванал огромната си брадва.

Дълго време той пазеше снимка на майка си, седнала на ръката на статуята, но след това тя изчезна от сака му. Това го научи никога да не носи нищо ценно, защото все някой ще го открадне.

Бяха се преместили в Ейкли, когато Кристал ги беше прекарала посред нощ от Невада, като плака през целия път. Ейнджъл се роди точно там, но не останаха дълго, защото майка му заяви, че снегът можел да замрази кръвта на бебето.

Мълчанието продължи, докато пехотинецът погледна надолу към него, а Джони отвърна на погледа му, като се съсредоточи върху белега на веждата му, за да не вижда тревогата в очите му.

— Правил съм го повече пъти, отколкото ми се ще да броя — каза морският пехотинец. — И няма начин да стане по-лесно, така че слушай.

Джони реши да му помогне.

— За майка ми е.

— Да. — Пехотинецът изруга наум. — Съжалявам, хлапе. Но тя е загинала в пожара. Никой не знае какво е правила там, но…

— Опитвала се е да ни спасява. — Сам усети иронията в думите си. Изненадващо беше, че от новината не го заболя толкова силно, колкото си мислеше. Може би защото той бе загубил майка си преди много, много време. Той срещна погледа на пехотинеца и каза на глас нещо, което никога не бе казвал на друг човек. — Защото Бог й е пошепнал.

Вместо съжалението, което бе очаквал да види, Джони видя само съпричастност. Сякаш Гейб знаеше от първа ръка как се чувства той в момента.

Което по някаква странна причина задейства нещо вътре в него, сякаш се счупи ръждясал катинар. И за първи път от онази отдавнашна нощ, когато Бък беше намушкал Кристал и се беше застрелял, нощта, когато и без това лошият им живот с Ейнджъл стана направо ужасен, Джони захлупи лице с дланите си и се разплака като малко дете.