Джоан Рос
Едно лято (20)

20

Кара Конуей седеше на верандата пред живописната къща на скалите на Сакс Дюшет. Двамата със сина й Трей се бяха преместили вече да живеят тук. Тя отпиваше вино и наблюдаваше последните отблясъци на слънцето, които танцуваха по вълните. Макар че зимите наистина бяха доста мрачни и влажни тук, на крайбрежието, летните месеци бяха истински рай.

— Видях приятеля на брат ти днес — сподели тя, докато се люлееше на висящия стол на верандата с любимия й до нея.

— Кой приятел? — попита той разсеяно, докато отпиваше от бирата си и си играеше с кичурите коса, паднали на врата й.

— Онзи от сватбата. Фотографът.

— Гейб Сейнт Джеймс.

— Точно. Разхождаше се по плажа.

— Снимки ли правеше? — Сакс започна нежно да целува шията й, което доста пречеше на концентрацията й. Трей гостуваше на приятелче и щеше да спи там вечерта, а „Бон тан“ беше затворен в понеделник вечер, така че Кара много добре знаеше какво точно се опитва да й каже Сакс. Абсолютно същото, което и тя беше планирала цял ден — затова беше минала през бутика за бельо и беше избрала красива камизола от розова коприна и дантела, в комплект с бикини, и даже беше ги облякла под тениската и джинсите си, за да бъде секси изненада.

— Не. — Тя наклони глава назад, за да му бъде по-удобно да я целува. — С него имаше едно куче.

— Знам. Видях го на предната седалка на джипа, когато той се отби през „Бон тан“ вчера. Не можах да позная каква порода е.

— И аз нямам представа. — Точно когато нещата започнаха да стават наистина интересни, тя успя да отклони вниманието му. Като си припомни, че цялата нощ е пред тях, Кара отпи още една глътка вино. — Едно такова дребно и черничко. Може да е мелез на ши цу и пудел.

Той отметна глава и се засмя от сърце.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Каза, че го гледал за ден-два, докато Чарити му намери дом.

Той пак се засмя, а топлият гърлен звук от смеха му сякаш се разля под кожата й и стопли сърцето й, както винаги се получаваше.

— Поне така ми каза. Аз му пожелах късмет в борбата с Чарити.

— Пак сме мислили едно и също.

От едно време той сякаш можеше да чете мислите й. Даже още когато бяха в гимназията. Отлагайки засега епизода със съблазняването за по-късно вечерта, тя облегна глава на рамото му и двамата се загледаха в рибарските лодки, които се носеха по хоризонта, влачейки мрежите след себе си.

— Мисля, че между тях има нещо — каза Сакс. — И то не е свързано само с кучето, което тя се опитва да му натрапи.

— Той ли ти каза?

— По-скоро онова, което не ми каза. И начинът, по който не ми го каза.

Кара се намръщи.

— Не съм сигурна, че е толкова хубава идея.

— Защо? И двамата са сами, нямат ангажименти.

— Тя не е имала връзка с мъж, откакто е отменила сватбата си.

— Наистина?

— Наистина.

— Значи си е съвсем вярно, каквото казват. Ние, мъжете, нямаме никакъв шанс, понеже жените наистина всичко споделят една с друга.

— Жените са по-свързани и споделят една с друга още от памтивека. Важно е било общността да се поддържа единна, докато мъжете ги няма, защото са на лов за мамути. А и мъжете също си споделят разни неща. Няма как да ме убедиш, че когато се събирате да играете покер или отивате за риба, винаги си говорите само за спорт. Та всъщност искам да кажа — подчерта тя, вдигайки предупредително пръст, защото той понечи да се включи в спора, — искам да кажа, че ако Чарити ще яхва коня отново, то вероятно би трябвало да избере някой по-лесен кон като за начало.

— Който вече е обязден, а?

— Да, така да го кажем.

— И аз с никоя не бях спал, докато ти не се появи.

— Знам, Кели ми каза.

— Какво? Откъде, по дяволите, милата ми снахичка е знаела това?

— Коул казал на нея. А тя — на мен.

— Като че ли е нейна работа, дявол го взел — измърмори си той.

— Е, имал си репутация в тази област навремето — напомни му Кара. — Според мен Кели просто искаше да ме увери, че си се променил. Че си улегнал.

— Коул не е трябвало да й казва. С него съм говорил за секса само веднъж. Общи приказки, когато обсъждахме как да ремонтираме „Бон тан“ и той ми каза, че най-хубаво да си намеря някоя.

— Ами ти така и направи. — Тя го целуна по намръщените устни, а после се притисна още по-близо до него. — Но ти беше различен. Беше готов за сериозна връзка, когато се върна тук последния път.

— За това не съм толкова сигурен. Но знам, че бях готов за теб, и още как. — Сакс я целуна по косата. — Що се отнася за Чарити, освен ако няма намерение да превърне ветеринарната клиника в женски манастир, то след близо две години сигурно е готова да се върне обратно на… коня. Или на велосипеда, ако щеш. Винаги съм си мислил, че сексът е като карането на колело. Научиш ли се веднъж, никога не се забравя.

— А, това със сигурност важи за теб!

— Ах, много ти благодаря, chere. — Той хвана нежно брадичката й и я целуна, събуждайки в тялото й онова познато сладостно напрежение, което тя често мислеше, че ще изпитва и когато станат на сто години.

— Но, както казах, той не ми изглежда много подходящ за нея. Освен това в града има толкова много приятни, много по-безопасни мъже за компания.

— Може да не иска безопасни. Може би след толкова време на лишение не й се ще на колелото да има помощни колела. Ето, оказа се, че ти самата си падаш по лоши момчета. Защо пък и тя да не иска да опита нещо по-диво и непознато?

— Ти не си същия бунтар, който беше в гимназията — напомни му тя. Макар че все още у него беше останало достатъчно от някогашната луда глава.

— Вярно си е.

— Значи — разсъждаваше на глас тя, — май ще излезе вярно, че противоположностите се привличат.

— Поне при нас е точно така — съгласи се той.

— Не знам — тя поклати глава. — Той ми се струва толкова напрегнат. Бих казала, че добре познавам хората и…

— Така е. Това е много важно в полицейската работа.

— Важно е. — И често от това познаване зависеше изборът между живота и смъртта. Нещо, което покойният й съпруг беше разбрал твърде късно. — А и от онова, което усещам с твоя приятел пехотинец за краткото време, откакто го познавам, имам притеснения, че комбинацията между двамата е като между нитроглицерин и коктейл „Молотов“.

— И двамата са пълнолетни. Не се притеснявай. А като заговори за взривове…

Той пак я целуна. Този път по-дълго и по-настъпчиво. Ръката му се плъзна от рамото й надолу към бедрото.

— … какво ще кажеш — промърмори той до лицето й — да влезем вътре и да подпалим чаршафите, а?

Съгласявайки се наум със Сакс, че Чарити наистина е голямо момиче и при това достатъчно смела, за да отмени сватбата си в последната минута, докато гостите вече я чакат в църквата, Кара реши да не мисли повече по въпроса и обгърна с ръце врата на любимия си.

— Бих казала, че пак ми прочете мислите!