Джоан Рос
Едно лято (36)

36

Макар че определено не беше живяла като монахиня — е, поне докато не скъса с Итън — Чарити същевременно никога не си беше позволявала да спи с мъж, когото познава само от няколко дни.

Тъй като беше преживяла опустошението, което огненият темперамент и прибързаните решения на Аманда бяха оставили след себе си, тя съвсем съзнателно беше поела по различен житейски път.

Откакто се помнеше, тя планираше всяко действие, премисляше всяка дума, избягваше излишното внимание и — поне до деня на сватбата си — беше избягвала конфронтацията.

Казваше си, че е щастлива тук, в Шелтър Бей, че харесва живота си. И това беше вярно. Обичаше града, хората, прекрасната природа. Беше намерила приятели, изпитваше удовлетворение всеки път, когато намираше дом на някое изоставено куче или коте, тя не само спасяваше живота на животното, но обогатяваше живота на новия стопанин.

Но сега, докато пътуваше с Гейб, Чарити изведнъж осъзна колко много й беше отнело това, че беше потискала чувствената си природа. По време на вечерята, макар че все пак успяха да водят сравнително смислен разговор, всеки път, когато очите му — бдителни и гладни като на вълк — я гледаха така, сякаш искаше да разкъса роклята й и да се нахвърли върху нея още в ресторанта, някаква примитивна част от съзнанието й копнееше той да направи точно това.

Чувстваше се изгубена в урагана от непознати емоции, чувства и усещания.

А не беше ли това проблемът?

Беше безумно привлечена от Гейбриъл Сейнт Джеймс още от момента, когато го видя за първи път на сватбата на Коул и Кели. Точно заради това бе положила усилия да премине през стената, с която той се беше оградил. Резултатите не бяха особено насърчаващи.

Но след това той се появи на прага й и ако тя вярваше в съдбата, щеше да си помисли, че им било предопределено да се срещнат. Особено като се има предвид, че ако Уини беше започнала да ражда десет минути по-рано, тя щеше да си тръгне от сватбеното тържество, без да събере кураж да го заговори.

Освен това не беше някаква влюбена гимназистка. Докато работеше през деня, успяваше да го държи далеч от мислите си. Но през нощта… о, това беше съвсем друга история. Той беше завзел сънищата й, изпълнени с плътски копнежи. Но на сутринта проклетият будилник зазвъняваше и тя се събуждаше неспокойна и възбудена насред смачканите от мятане чаршафи.

Може би правеше грешка, хвърляйки се в сексуална връзка с него толкова скоро. Той явно не й предлагаше никакво бъдеще. Какво всъщност знаеше тя за него? Освен очевидното, че е дърво без корен. Привлекателен, невероятно секси скитник, който можеше само с един поглед да я накара да се разтрепери от вълнение. И с едно докосване да я накара да се чувства така, сякаш костите й се топят като пясъчен замък под вълните на прилива.

Тя заслужаваше това, по дяволите! След като цял живот се беше държала отговорно и беше поставяла нуждите на всички останали пред собствените си — заслужаваше един горещ летен флирт.

А имаше ли по-подходящ от него — един мъж, който скоро щеше да е далеч и нямаше да усложнява нещата, когато нейният подреден, предвидим живот се върне обратно в руслото си?