Джоан Рос
Едно лято (17)

17

Бутикът „Танцуващата сърна — две“ беше създаден от две близначки, които се бяха преместили по тези места от Колдуотър Коув, Вашингтон. Бяха на осемдесет и няколко години, решили да се пенсионират и продали своя популярен бутик „Танцуващата сърна“ на някаква бивша софтуерна инженерка, която пък бягала от градския живот в Сиатъл.

И така, двете сестри бяха успели да запълват времето си с телевизионни сериали, готвене и градинарство точно шест седмици, след което осъзнали, че са направили огромна грешка.

— Липсваха ни непринудените разговори с клиентите — обясни Дорис Андерсън на партито, което бяха организирали по случай откриването.

— И това да им помагаме да изберат най-хубавата дреха — добави сестра й Доти.

Сделката обаче вече била приключила и магазинът не бил техен.

— Можехме и там да открием втори магазин — обясни Доти.

— Обаче нямаше да е честно спрямо тази симпатична млада жена, която купи бутика — допълни изречението Дорис.

— Затова — продължи Доти — понеже Харълд и Хейдън винаги са обичали новите приключения, а пък и обичат океанския риболов, решихме да се преместим тук, за да започнем отначало.

Харълд и Хейдън също бяха еднояйчни близнаци. И двете двойки бяха женени вече повече от шейсет години — една мисъл, която се струваше на Чарити хем невъзможна, хем толкова прекрасна.

Тъй като бяха разговорливи, приятни, а и много добре си разбираха от работата, още преди да е изминал и месец от пристигането им в града, те бяха приети за свои и магазинът им беше станал не само място, където се купуват дрехи, но и — както беше станало с „Грабни тортата“ — любимо място за срещи за жените в Шелтър Бей. Дори наскоро в бутика се беше оформил седмичен читателски клуб.

След като се запознаха с Аманда, двете сестри запърхаха нетърпеливо, сваляйки дрехи от закачалки и манекени навсякъде из магазина. Дорис, която предпочиташе земни тонове, като собствения си гардероб, избра моряшко синьо, кафяво и маслиненозелено, докато Доти, която често носеше яркоалено или розово, се хвърли да търси ярки нюанси и флорални десени.

— Сигурно случаят е много специален — каза Доти, докато подаваше на Чарити жилетка с коралов цвят и щампа от морски миди.

— Да, не купуваш често дрехи — съгласи се Дорис, добавяйки тъмнокафяви панталони към купчината дрехи, която растеше все повече, върху вратата на съблекалнята.

— Не че се оплакваме! — обади се отново Доти, която по характер беше също толкова ярка и весела, колкото и дрехите, които предпочиташе.

— Разбира се, че не се оплакваме — додаде Дорис и сложи върху купчината и една тъмносива блуза, която чудесно пасваше на цвета на панталоните. — Все пак много добре знаем, че не ти се налага да се киприш за работа. А и нямаш кой знае какъв социален живот, камо ли…

— Сестро! — намеси се Доти. — Така ще обидиш Чарити!

Дорис вирна упорито двойната си брадичка.

— Е, мога да кажа, каквото искам, сестро.

— Това го знам. — Доти потупа Чарити по ръката. — Но не е хубаво да си врем носа в чуждите работи. Макар че — призна тя — няма да отрека, че съм любопитна.

— Ще излиза на среща за вечеря — информира ги Аманда, докато ровеше в кошницата с гривни и пръстени. Поне за момента облакът на депресията май се беше разнесъл и майка й беше в пълна бойна готовност за пазаруване.

— Среща, значи! — възкликнаха и двете сестри в един глас.

— Ах, това е толкова вълнуващо! — каза Доти. — Най-после да се откъснеш от онзи ужасен, нещастен инцидент.

— Сестро! — този път беше ред на Дорис да критикува. — Не си ври носа в чуждите работи!

— Няма проблем. — Чарити посегна към вратата на пробната. Макар че никога не беше обичала да пазарува, поне не толкова, колкото майка си, изведнъж пробването на всички тези различни дрехи й се стори добра идея, само и само да избяга от разговора. — Не че има някой в града, който да не знае, че съм отменила собствената си сватба.

— Аз така и не можах повярвам, че годеникът й е достатъчно добър за нея — довери Аманда. — И със сигурност беше такъв един… задръстен.

— Наистина? — Двете сестри се приведоха към майка й да чуят по-добре, с блеснали от вълнение очи, като някакви любопитни свраки.

— Е, аз ще вляза в пробната. — Погледна майка си предупредително, грабна закачалките от вратата и се скри зад нея.

Успя да чуе как Аманда умело насочи разговора към безопасна тема, като помоли близначките да намерят подходящи бижута за новите дрехи.

С въздишка реши да започне от белите джинси, които майка й беше пъхнала в купчината. Станаха й като по мярка. Както обикновено преценката на Аманда беше точно в десетката.

Макар никога да не беше обличала такава дреха в Чикаго, нито пък тук, погледът на Чарити беше привлечен измежду пъстрите цветове от една бяла риза без ръкави с плетка отпред.

Облече я. И веднага е влюби в нея. Освен едно…

Излезе от пробната, където трите жени горяха от нетърпение да видят резултата.

— Ах, чудесна е! — плесна с ръце Доти.

— Малко непрактична, понеже е чисто бяла — посочи Дорис същото, което Чарити вече си беше помислила. — Но поне може да се пере в пералня. И ти стои великолепно.

— Показва хубавите ти рамене — каза Аманда. — Много жени биха убили за такива рамене. Освен това е много лятна, а и отговаря на твоя стил.

До този момент Чарити даже не знаеше, че има свой стил.

— Чувствам се малко като медицинска сестра — коментира тя. — От едно време, когато са носили бели униформи, практични обувки и кокетни шапчици.

Не беше достатъчно стара, за да помни истинските такива сестри, но беше гледала филми. Включително „Полет над кукувиче гнездо“. Страхотно. Значи щеше да отиде на първата си среща от близо две години, облечена като сестра Рачед.

— Просто ти трябва малко цвят — намеси се Аманда.

— За да внесе малко настроение — съгласи се Доти.

— Но да не се прекалява — предупреди Дорис.

Аманда отново се зарови в кошовете и извади оттам колие от сребърни верижки, украсени със синьо и зелено морско стъкло. И една широка пластмасова синя гривна. Доти се върна при витрината и донесе жилетка също като онази с мидите, но в морскосиньо.

Дорис пък, увлечена от останалите, успя за миг да загърби собствения си пищен вкус и донесе чифт ниски сребърни сандалки.

— Направо идеално. — Трите жени щастливо въздъхнаха, оглеждайки крайния резултат.

Чарити нямаше как да спори. Изглеждаше свежа и лятна, точно като типа жени, които Гейбриъл Сейнт Джеймс би харесал. Макар че почти не го познаваше, заради начина, по който той се дърпаше от ангажимент даже с горкото бездомно куче, тя подозираше, че едва ли си пада по суперженствените припадничави дами.

— Наистина изглежда хубаво. — Тя се завъртя пред тройното огледало, виждайки елементи, които нямаше как да види на единичното огледало в пробната. Имаше сребристи елементи и на двата задни джоба на белите джинси. — Макар че не съм сигурна с тези сребристи красоти по дупето ми, дали не прекаляваме.

— Никак даже не прекаляваме. Просто се поддържаш във форма и сега виждаш чудесния резултат — каза майка й. — Когато се налага да се занимаваш с животни, които невинаги са търпеливи пациенти, няма как да не си във форма.

— И какъв късмет, че точно така си направила! — каза Доти. — На теб джинсите ти стоят великолепно. — Въздъхна и се обърна към сестра си. — Помниш ли, когато и нашите дупета изглеждаха по този начин?

— Имам някакъв смътен спомен. — Въздъхна на свой ред Доти.

И трите я гледаха все едно бяха заложили всичките си спомени и романтични надежди както на дрехите, с които я облякоха, така и на предстоящата среща. Чарити реши, че е време да си тръгва.

Не се изненада, че майка й настоя тя да плати за тоалета. Тъй като ветеринарната практика и приютът изяждаха целите й доходи, а дори се налагаше да тегли от малкото наследство, което й беше позволило да купи викторианската къща, тя нямаше намерение да спори.

Освен това майка й винаги беше обичала да й прави подаръци. Чарити често си мислеше, че навярно това беше нейният начин да я компенсира заради нестабилния семеен живот.

— Ах! — възкликна Доти, докато Дорис прекарваше кредитната карта през апарата. — За малко да забравя да ти дам от тези. — И тя й подаде пъстра брошура.

Чарити прочете текста.

— Обмяна на дрехи?

— Започнахме го от абитуриентските балове. Тъй като икономиката не върви особено в момента, поканихме всички момичета от гимназията да си върнат старите рокли и направихме размяна. Голяма забава беше.

— Но още по-важно е — намеси се Дорис, — че всички си тръгнаха с нова рокля. И то без пари.

— Каква чудесна идея. Макар че изглежда не е много полезно за вашия бизнес — коментира Аманда.

— О, сега сме част от тукашната общност. — Както често се случваше, близначките даже и не забелязаха, че говорят в един глас. — Каквото е добро за Шелтър Бей, е добро и за нас.

— Ще имаме повече клиенти, когато икономиката тръгне да се възстановява — каза Доти. — И сега не се справяме зле. А и всички толкова се забавляваха, решихме да разширим идеята и да включим и по-възрастни жени. Другата седмица ще правим парти.

— Седона Съливън ще осигури мъфини за гостите — додаде Дорис. — Морийн Дюшет ще направи от прочутия си подсладен чай, а София ще раздава билки в саксии. Нали знаете, че все се опитва да накара местните да садят разни неща в градините си.

— Звучи много приятно — каза Чарити, а наум си рече, че ако не се брои жълтата рокля, която беше носила на сватбата, и тези нови дрехи от днес, едва ли в гардероба й имаше нещо, което някоя жена от Шелтър Бей би искала да размени.

— Надяваме се да дойдете — каза Доти.

— Ами аз не…

— Мислехме дали да не донесете котенца или кученца? — сети се Дорис.

— Така де, ако е останал някой в града, с когото да не си говорила да си вземе — допълни Доти.

Чарити се засмя с глас на последните думи. Та нали даже самите близначки бяха осиновили две сиамски котки? Никой не се изненада, че Дорис избра кафеникавата котка, а сестра й Доти предпочете тази със сините оттенъци.

Освен това Харълд и Хейдън също не се отърваха — и двамата взеха по едно от по-старите кучета в приюта. Харълд стана собственик на кафеникав кокер шпаньол, а Хейдън си взе Джак Ръсел териер, чиято муцунка вече беше започнала да посивява.

Наистина нямаше какви дрехи да донесе, но пък не можеше да пропусне възможността да каже на хората колко е важно да кастрират домашните си любимци, а също и да покани онези, които планират да си вземат куче или коте, да дойдат и да видят останалите в приюта. Според нея тези кучета и котки не бяха безпризорни същества, към които да изпитваш жал, а по-скоро герои, които са оцелели при всякакви изпитания.

— Няма да откажа — каза тя.