Джоан Рос
Едно лято (66)

66

Слънцето бързо залязваше! Само след няколко минути ще трябва да работят в пълна тъмнина. Кара беше пратила екипа с големи прожектори, но Гейб се страхуваше, че докато те стигнат до плажа и ги разположат, може да е твърде късно за момиченцето.

— Вътре има скална тераса — каза Джони. — Но не знам дали ще може сама да се изкачи дотам.

— Ще стигнем навреме! — увери го Гейб.

— Абсолютно! — добави Чарити.

За щастие, Гейб предвидливо държеше две фенерчета в джипа за спешни случаи. Които, заедно с фенера, който Чарити грабна от клиниката, им осигуряваха някаква светлина.

— Ти чакай тук — каза Чарити на Джони, когато Гейб спря джипа на около двадесет метра от пясъка. Той не познаваше тази част от плажа.

— Как ли не? — Джони се измъкна от задната седалка, преди съдията да успее да го хване.

— Това е сестра му — каза Гейб. — Няма как да не дойде.

Тя не беше сигурна и объркано гледаше ту към него, ту към момчето.

— Разбирам, но ако нещо се случи…

— Аз мога да се грижа за себе си — настоя Джони.

— И го е доказал — съгласи се съдията.

— Междувременно — посочи Гейб нетърпеливо — ние тук си губим времето.

— Предавам се. — Тя буквално вдигна ръце. — Но и аз ще дойда.

— Гледай ти изненада.

Гейб си помисли, че би било невъзможно да я държи настрани.

Светлината на фенерчетата прорязваше сумрака и мъглата, докато те си проправиха път през ниските тревисти дюни към водата. На всеки няколко секунди морето се озаряваше от лъчите на крайбрежния фар.

Както много морски пехотинци, с които беше служил заедно през годините, Гейб сякаш имаше вграден GPS в главата си. За щастие, тъй като беше идвал да търси децата, когато забеляза, че са се отделили от другите при излета на плажа, Гейб знаеше точно къде се намира пещерата. За съжаление обаче бавният и мъчителен преход през мокри, обрасли с мъх скали, се оказа най-дългият в живота му.

Не беше много насърчителен и фактът, че приливът вече беше залял отвора на пещерата до колене.

— Ейнджъл! — извика Джони над водата, която вече бурно навлизаше в пещерата.

— Д-д-жони?

Гейб знаеше, че всички мислено са въздъхнали от облекчение при този звук.

— Аз съм, Ейнджъл! — обади се пак Джони. — Дойдохме да те вземем.

— Знаех, че ще дойдеш! Но бях започнала да се страхувам, че ще се удавя.

— Няма да позволим това да се случи — каза Гейб. Пещерата светна в сиянието на фенерчетата, докато те навлизаха през кипящата вода.

— Леле! — възкликна Чарити.

— Това са д-д-диаманти — каза Ейнджъл. — С Джони щяхме да ги продаваме, за да съберем пари за апартамент. Преди онзи гаден човек да ме вземе.

— Е, сега няма да се налага да ги продавате — каза Чарити уверено, което според Гейб беше също толкова секси, колкото всичко останало у нея. — Защото ти и брат ти ще живеете с мен.

— Ами господин Крейг? — попита Ейнджъл.

— Майната му — каза Джони, докато Гейб грабна момиченцето и го вдигна на раменете си по същия начин, по който я беше отнесъл до полицейската кола, с която я отведоха.

— Не бих използвала точно тези думи — каза Чарити, — но съм напълно съгласна.

— Ами адвокатът? — попита Джони, докато вървяха обратно към джипа. Кара и Бентън бяха пристигнали с прожекторите, както бяха обещали. Те осветяваха наоколо.

— Не се притеснявай за него — каза Бентън. — Той нищо не значи. Понеже двамата със сестра ти имате приятели с дебели връзки.

— Приятели като теб?

— Абсолютно — увери го съдията. — Винаги съм искал внуци, а от това, което Аманда ми каза, бих рекъл, че с вас двамата направо съм ударил джакпота!

Главата на Джони се обърна толкова рязко, че напомни хлапето в Заклинателят, и погледна смаяно към Чарити.

— Ти ще ни осиновиш?

— Така се надявам. Ако нямате нищо против — добави бързо тя.

— Да. Естествено. Това ще е яко. — Макар да се опитваше да звучи по тийнейджърски небрежен, Гейб видя, че сълзите напират в очите му.

— Ами в такъв случай — каза тя — Много ми се ще да видя кой ще е този, дето да ме спре.

Тя едва беше изрекла тези думи, когато от джоба на джинсите й прозвуча мелодията на „Dancing Queen.“

— Здрасти, мамо — каза тя, като вдигна айфона си. Като чу мелодията, която тя беше настроила за обаждания от майка си, Гейб се зачуди каква ли песен е избрала за него. Или може би не си е направила труда да му избира песен, тъй като нямаше да е тук задълго… — Точно навреме се обаждаш. Намерихме я.

Настъпи тишина, докато тя слушаше майка си.

— Добре — каза тя най-накрая. — Благодаря, че ни каза.

Прибра телефона обратно в джоба си.

— Мама получила обаждане от адвоката на семейство Крейг. Неговият клиент не иска да водим Ейнджъл обратно в хотела. Не че ние се бяхме засилили, разбира се. Но очевидно Крейг и съпругата му са променили мнението си.

Радостният вик на Джони сигурно се чу чак до Портланд.

Когато момчето победоносно вдигна юмрук, Гейб срещна погледа на Чарити. И докато нейните очи блеснаха от напиращите сълзи, той почувства някаква промяна.