Щом кралят научил за пристигането му, излязъл от залата заедно с всичките си барони, както и кралицата и нейните придворни. Радвали се, сякаш посрещали самия Господ Бог. Тогава се приближили Лионел, Хектор и Мелиадук Черния, които го приветствали, както никога досега. След като му свалили доспехите, седнали на масата. Приключили с храненето и кралят наредил да доведат писарите, които описвали приключенията в двора. Те записали приключенията на Ланселот съобразно неговия разказ. Когато кралят разбрал за рицаря, който бил дал обет да отведе кралицата, бидейки под закрилата на четирима рицари, заявил, че в продължение на една година няма да излиза в гората без нея. А тя постоянно щяла да бъде придружавана от четирима рицари в доспехи.

— И ви умолявам — рекъл той на Ланселот — да бъдете един от тях.

Последният се съгласил. Кралят определил като негови другари Сагремор Безмерни, сенешала Ке и Додинел Кръвника. На тях четиримата поверил защитата на кралицата всеки път, когато отиде в гората през тази година. Случило се веднъж след това, че без Ланселот присъствието на другите трима рицари не попречило кралицата да бъде отведена, както разказът ще опише по-нататък.^[1] Ала сега той спира да говори за краля, кралицата и Ланселот и се връща на Боорт, който все още търси Ланселот.

Бележки

[1] Тук бележката е пропусната. — Бел. Фея Моргана. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Отвличането на Гениевра (97) (Роман от XIII в.)

Метаданни

Данни

Отвличането на Гениевра

Информация

История

Сваляне / Връзки

97. Завръщането на Ланселот в Камелот