Отвличането на Гениевра (63) (Роман от XIII в.)

63. Обетът на Боорт

Когато дванадесетте рицари свършили да говорят, девойката отишла до Боорт:

— Сеньор — попитала го тя, — а вие как ще ме възнаградите?

— Госпожице — отвърнал й той, — където и да се намирам, свободен или в плен, ще можете да се отнасяте към мен като с ваш рицар и да разчитате, че навсякъде ще защитавам правото ви. Освен това, когато завърша търсенето си, няма да си взема почивка, преди да видя кралица Гениевра. От любов към вас ще я отвоювам, защитавана дори и от четирима рицари, стига само един от тях да не е монсеньор Ланселот от Езерото. За сметка на това, ако той бъде част от свитата й, не възнамерявам да рискувам, това би било лудост.

— Сеньор — рекла му тя, — безкрайно ви благодаря. И се оттеглила без друг коментар.

Тогава дамите се отдали на танците и хората, които продължили до настъпването на нощта. Сетне кралят напуснал шатрите и се отправил към главната зала на своя замък. Сложили Боорт да спи сам в една много красива стая. Кралят се оттеглил в своите покои и всички си легнали.

Ала дъщерята на краля била неспокойна. Били й предали какво отговорил Боорт на нейния баща. Отчаяна, тя помолила дойката си за съвет. Последната била възрастна и имала опит във всички видове магии и вълшебства. Когато възпитаницата й поискала помощ от нея, тя я попитала какво става.

— Какво ли? Не мога да имам това, от което трябва да се лиша, дори с цената на смъртта.

— На смъртта ли? — попитала тя. — За Бога, толкова ли е сериозно? Защо да умирате, докато аз съм още жива? Кажете ми по-бързо какво ви е, защото няма нищо, което жената да не може на този свят и за което да не съм готова да ви съдействам.

— Госпожо, не смея да ви го призная.

— Кажете ми го напълно спокойно — отвърнала тя, — защото. Бога ми, никога нищо, което ми доверявате, няма да бъде разкрито, ако не желаете.

Докато й разказвала, девойката се разплакала.