Отвличането на Гениевра (107) (Роман от XIII в.)

107. Ке, Сагремор и Додинел, победени от Плачещия рицар (Боорт)

Кралицата вече била на голямо разстояние, когато рицарят се спуснал с пълна скорост след нея и я настигнал.

— Господарке — рекъл й той, плачейки, — в моето поведение ще откриете доказателство, че съм ви причинил вреда и че ще ви причиня и занапред, защото съм принуден против волята си.

И на мига той грабнал юздите на коня на кралицата:

— Господарке, отвличам ви и вие не ще ми избягате лесно — заявил той, като продължавал да пролива обилни сълзи.

— Сеньор рицарю — отвърнала кралицата, — пуснете ме.

— Господарке, не мога.

— Бога ми — намесил се сенешалът Ке, — трябва да я пуснете или ще си платите твърде скъпо.

— Ке — отвърнал рицарят, — не сте вие човекът, който ще ме откаже, напротив. Ще я отведа, ако не е защитавана от някой друг освен от вас.

— Ако не я пуснете, ще се разкаете още сега.

— Няма да стане.

— Така ли? — попитал Ке. — Сега ще видим.

Той тутакси извадил меча си и се обърнал към рицаря:

— Махнете си ръката оттам или ще я отсека.

— Наистина! Дотук ли стигнахме?

— Да, заклевам се.

— За Бога, тогава вие ще се разкайвате, защото ще се сражавате срещу мен.

— Засега това слабо ме вълнува — рекъл Ке. — Не сте първият, срещу когото ще се сражавам! Така че защитавайте се, предизвиквам ви.

— Аз също — отвърнал другият.

Двамата се отдръпнали назад и се спуснали един срещу друг с цялата бързина, на която били способни конете им. Нанесли си взаимно толкова жестоки удари, че пронизали щитовете си. Ке счупил копието си в тялото на рицаря, а той го ударил така безмилостно, че го хвърлил на земята от задната страна на коня. Като видял, че Ке е повален от седлото, Сагремор се хвърлил стремглаво към рицаря. При сблъсъка на конете им, тичащи в галоп, щитовете се разцепили и се разделили на две. Сагремор пронизал щита му и разкъсал бримките на ризницата му от лявата страна, без при това да засегне плътта. А рицарят повалил и коня, и ездача му, като минал със своя кон през тялото му. За малко не счупил главата на Сагремор и не му пръснал сърцето. Кралицата била тъжна и ядосана при вида на двамата рицари, повалени заради нея. Додинел Кръвника бил бесен от посрамването на своите другари. Признал, че рицарят е много добър боец, ала му остава да се сражава срещу него. И бил решен, каквото и да се случи, Бог му е свидетел, да доведе докрай схватката с рицаря. Предпочитал да бъде хвърлен от седлото, отколкото да не стори всичко по силите си, за да отмъсти за тях. Пришпорил коня си към рицаря, чието здраво копие било още непокътнато. Бил смел и безстрашен, а конят му — бърз. Нанасяли си ожесточено удари по щитовете, които разцепили и пробили. Остриетата на копията пронизали ризниците, чиито бримки се разкъсали, колкото и устойчиви да били. Рицарят се задържал на седлото, докато Додинел Кръвника политнал към земята от коня си и паднал толкова жестоко под тежестта на доспехите си, че за малко не си счупил врата.