— Ох, клетата аз, от лудост загубих най-благородния рицар на света! Получих от него всякакви почести и добрини, а в замяна му навлякох всевъзможни неприятности и страдания! Ала без съмнение за тази низост към него ще накажа сама себе си. Никога няма да остана повече от една нощ в един и същи град, преди да го открия, жив или мъртъв. Няма и да нося фино бельо на кожата си, нито ще ям месо или риба, а само хляб и вино. Няма да нося и дрехите си по друг начин освен наопаки, нито ще се качвам на кон, чиято опашка не е отрязана и който няма лош юлар, сложен накриво за всичките юзди.^[1] Ето как ще яздя, както и моята свита, докато открия рицаря. Що се отнася до вас, скъпа сестро, която ми го доведохте, поверявам ви управлението на целия замък и всичките ми земи, защото утре сутрин потеглям на път. Ако се случи да загина по време на това начинание, станете господарка тук, както е и установено. Пък ако се завърна, позволете да си получа отново частта, която ми се полага.

Бележки

[1] В обета на девойката се наслагват две културни традиции: от една страна, той е отзвук от келтския гейс — забрана, наложена на героя (героинята) от друг човек или от самия него, докато се сложи край на някаква аномалия; от друга страна, конят с отрязана опашка и с накриво (или обратно) сложен юлар, както и дрехата, обърната наопаки, са практики, познати в редица региони на света. Антрополозите свързват тези практики главно с периоди на траур (вж. бел. 15б2), тоест на временен отказ от общоприетите норми на поведение и общуване. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Отвличането на Гениевра (49) (Роман от XIII в.)

Метаданни

Данни

Отвличането на Гениевра

Информация

История

Сваляне / Връзки

49. Племенницата на Галиде решава да търси Боорт, за да му поиска прошка