Отвличането на Гениевра (33) (Роман от XIII в.)

33. Разказът на девойката, лишена от наследство

Истината е, че граф Алус, господар на този край, наричан земята на Брюйер, имаше само две деца — сестра ми и мен. Преди смъртта си той завеща на нас двете да притежаваме и управляваме тази земя. Същата година се случи така, че Галиде, господарят на Новия замък, при влизането си в Гор, ни посети и ние радостно го посрещнахме като наш чичо. Едва слязъл от коня, той дръпна сестра ми настрана, а аз ги придружих:

— Племеннице — рече й той, — намерих ви съпруг.

— Чичо — учуди се тя, — за кого говорите?

— За моя сенешал — отвърна той, — който е много добър рицар. Този брак за вас е отличен избор.

При тези думи сестра ми отговори, че би предпочела да бъде изгорена жива, защото това е най-свирепият и вероломен рицар на света. На свой ред чичо ми хич не се трогна от нейния отказ и заяви, че ще — не ще, трябва да се омъжи за него. Силно ядосана, тя му отговори сприхаво, че това няма да се случи никога, каквато и власт да има той. Тогава чичо ми се закле, че при тези условия ще заграби всичките й земи. Върна се обратно с хората си и скоро със сила пак дойде в този край, като ни взе всичко, без да ни остави дори и късче земя с изключение на един-единствен замък, който все още притежаваме.