Отвличането на Гениевра (87) (Роман от XIII в.)

87. Разказът на Араниан Дебелия

— Доскоро имах брат, младо момче, колкото красиво, толкова и смело. Един ден, докато яздел съвсем сам пред шатрата, където бяхте тази вечер, срещнал, както ми каза впоследствие, този млад мъж. Юношата, моят брат, чул новината, че съм убит. До такава степен бил умислен, че пропуснал да поздрави младия мъж пред шатрата. Последният много се засегнал. Той го нападнал на мига и заповядал да ми го доведат, въпреки че бил тежко ранен. Живя само още три дни. Тази случка ме наскърби повече от всичко. Обещах си да отмъстя, каквото и да е потеклото на този млад мъж. Щях да хукна веднага, ала имах много друга работа за вършене. Изчаках до днес, като пуснах преди мен вестоносеца си, който добре ви разпозна, и ме информира, че тъкмо се храните. Тъй като се страхувах най-много от вас, наредих да ви вземат доспехите и коня, за да не ни последвате. От уважение към вас не убих рицаря във ваше присъствие. Пък и моето намерение съвсем не беше да убивам младия мъж, за да не му бера срама после. Щях само да заповядам да го затворят в тъмница, от която никога да не излезе. Ето как щях да му отмъстя.