Отвличането на Гениевра (81) (Роман от XIII в.)

81. Разказът на сестрата на Мелеаган

Такъв бил приемът, оказан на Ланселот. След като помогнал на девойката да слезе от коня си пред главната зала, пожелал да потегли веднага, тъй като още не бил минал третият час, ала тя хванала коня му за юздите и го принудила да слезе:

— В името на Светия кръст, сеньор рицарю — рекла му тя, — няма да ми избягате така!

Без да чака, наредила да му съблекат доспехите и млади момчета се спуснали да изпълнят това. Веднага щом свалил шлема си, тя го разпознала. Затичала се към него с разтворени обятия и понечила да го целуне по устата, ала той се отдръпнал. Тогава го целунала по шията, лицето и брадичката, тъй като останалото било скрито, и плачейки от вълнение, му рекла:

— Ах, благородни рицарю, така желаех да ви зърна още веднъж преди да умра! Как се стече животът ви впоследствие?

— Добре, слава Богу.

— Какво ви доведе по тези земи след заминаването?

— Бога ми, едно сериозно дело.

И той й разказал как някакъв рицар, облечен с аленочервени доспехи, го обвинил в предателство в двора на крал Артур заради смъртта на Мелеаган.

— Трябва да се защитя в двора на крал Бодмагю.

— Ах! — възкликнала тя, — разбирам прекрасно за кого става въпрос. Това е Аргодрас Червенокосия, а рицарят, когото завлякохте да загине в пламъците, беше негов брат. При това положение не зная какво бихте могли да сторите, тъй като ако баща ми се увери, че вие сте убили Мелеаган, се страхувам, че може да нареди да ви убият заради мъката от тази новина.

— Как така? — учудил се Ланселот. — Нима той още не знае?

— За Бога, не — отвърнала тя. — Тялото на Мелеаган беше пренесено в този край преди повече от петнадесет дни и положено в замъка на Четирите камъка. Пазят го там толкова тайно, че кралят не знае още нищо. Трябва да действате възможно най-дискретно. За кога е определена датата за вашата защита?

Той й отговорил, че е за деня на Мария Магдалена.

— Ах, нека Бог ви напътства, защото се боя много от подлостта и вероломството на Аргодрас.

— Не се притеснявайте — отвърнал Ланселот. Да прави каквото ще, няма да ме уплаши.