Метаданни
Данни
- Серия
- Ланселот-Граал (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’enlèvement de Guenièvre, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от старофренски
- Галина Михова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @Откъс(и)
- Епическо време (Епоха на герои)
- Крал Артур
- Мистика
- Средновековие
- Средновековна литература
- Християнство
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана (2018)
Издание:
Заглавие: Отвличането на Гениевра
Издател: Издателство „Изток-Запад“
Година на издаване: 2013
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721
История
- — Добавяне
48. Помирението между Галиде и неговата племенница
Тук според разказа, когато битката свършила, хората от Онгфорт научили, че Галиде е победен и че идва към замъка, за да се предаде. Излишно е да питаме дали се радвали за това. Нямало камбана в църквата, която мигновено да не зазвъняла, а дамите подхванали танци и хора. По-голямата сестра заповядала целият град веднага да бъде украсен с платна, за да посрещнат човека, сложил край на войната, и помолила хората от двора си да се постараят да му окажат всички почести. Жителите на града се прибрали по домовете, за да си облекат най-красивите одежди, като си казвали един на друг:
— Кой ще приветства най-добре този, който отмъсти за нас на нашите неприятели?
Така те направили всички приготовления, за да отпразнуват тази вечер. Именно тогава Галиде влязъл в града в толкова лошо състояние, че целият бил в кръв. Останал на коня си, докато стигнал пред главната зала. Когато стъпил на земята, изкачил мъчително стъпалата, които водели към нея. Коленичил пред своята племенничка, дал й меча си и се обявил за неин пленник от името на човека, който победил и другите:
— С каквото и да съм предизвикал гнева ви, скъпа племенничке, връщам ви всичките земи, които заграбих от вас, и давам честната си дума, че повече никога, докато съм жив, няма да ви обявявам война и ще ви помагам винаги, колкото мога.
Тя се зарадвала, накарала го да се изправи и му простила всички разногласия, които съществували помежду им. Заповядала също така да доведат и сина му, който бил напълно свободен. Сетне се отправила към някаква стая, за да облече една от най-пищните си рокли и заръчала на сестра си и на другите дами всяка от тях да се премени, както може. При вида на тези приготовления Галиде запитал племенницата си:
— Скъпа племеннице, вярвате ли, че рицарят ще дойде?
— Да — отвърнала тя. — Със сигурност ще дойде, ако е рекъл Господ, а и ако той пожелае.
— В действителност — отвърнал чичо й — далеч от мисълта да дойде, той ви предава чрез мен, че е много недоволен от вас, защото когато ви е изпратил сенешала като пленник, е било при условие, че той ще остане жив и здрав, както му бил обещал. Когато впоследствие вие го обрекохте на смърт, сте нарушили клетвата на рицаря. Каза ми, че предпочита да го ударят с меч между краката, вместо да ви го бил пращал.