Отвличането на Гениевра (48) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

48. Помирението между Галиде и неговата племенница

Тук според разказа, когато битката свършила, хората от Онгфорт научили, че Галиде е победен и че идва към замъка, за да се предаде. Излишно е да питаме дали се радвали за това. Нямало камбана в църквата, която мигновено да не зазвъняла, а дамите подхванали танци и хора. По-голямата сестра заповядала целият град веднага да бъде украсен с платна, за да посрещнат човека, сложил край на войната, и помолила хората от двора си да се постараят да му окажат всички почести. Жителите на града се прибрали по домовете, за да си облекат най-красивите одежди, като си казвали един на друг:

— Кой ще приветства най-добре този, който отмъсти за нас на нашите неприятели?

Така те направили всички приготовления, за да отпразнуват тази вечер. Именно тогава Галиде влязъл в града в толкова лошо състояние, че целият бил в кръв. Останал на коня си, докато стигнал пред главната зала. Когато стъпил на земята, изкачил мъчително стъпалата, които водели към нея. Коленичил пред своята племенничка, дал й меча си и се обявил за неин пленник от името на човека, който победил и другите:

— С каквото и да съм предизвикал гнева ви, скъпа племенничке, връщам ви всичките земи, които заграбих от вас, и давам честната си дума, че повече никога, докато съм жив, няма да ви обявявам война и ще ви помагам винаги, колкото мога.

Тя се зарадвала, накарала го да се изправи и му простила всички разногласия, които съществували помежду им. Заповядала също така да доведат и сина му, който бил напълно свободен. Сетне се отправила към някаква стая, за да облече една от най-пищните си рокли и заръчала на сестра си и на другите дами всяка от тях да се премени, както може. При вида на тези приготовления Галиде запитал племенницата си:

— Скъпа племеннице, вярвате ли, че рицарят ще дойде?

— Да — отвърнала тя. — Със сигурност ще дойде, ако е рекъл Господ, а и ако той пожелае.

— В действителност — отвърнал чичо й — далеч от мисълта да дойде, той ви предава чрез мен, че е много недоволен от вас, защото когато ви е изпратил сенешала като пленник, е било при условие, че той ще остане жив и здрав, както му бил обещал. Когато впоследствие вие го обрекохте на смърт, сте нарушили клетвата на рицаря. Каза ми, че предпочита да го ударят с меч между краката, вместо да ви го бил пращал.