Отвличането на Гениевра (89) (Роман от XIII в.)

89. Помирението между Араниан и Ланселот

Думите на рицаря изпълнили с радост Ланселот. При спомена за Мелиан, когото обичал много, свалил шлема си и се спуснал да целуне рицаря, като го помолил в името Господне да му прости причиненото зло. Другият го сторил с удоволствие. При тази гледка неговите другари радостно се затичали към Ланселот, за да го прегърнат. Гневът и мъката им отстъпили място на веселието. Двамата, които били в безсъзнание дълго време, се изправили и седнали въпреки жестоката болка. Китката на единия била посечена, а на другия ръката — между рамото и лакътя. Щом ги видял така осакатени, Ланселот много се разчувствал. Било изписано и на лицето му. За да не бъде свидетел на страданието им, заявил на тези, които го били наобиколили:

— Сеньори рицари, ето че нощта настъпи. Имам толкова много работа за вършене и повече не мога да се бавя. Ала преди да тръгна, моля всички да отидете до мястото, където ме намерихте. Помирете се с рицаря и бъдете добри приятели с него. Заведете му този млад мъж, върнете го така здрав, както го отведохте, и го поздравете от мен.

— Що се отнася до вас, сеньор — продължил той, като се обърнал към рицаря с аленочервените доспехи, — видите ли Мелиан, предайте му моите поздрави, най-добри пожелания и желанието ми да го видя повече от всеки друг чуждестранен рицар. Не ми остава друго, освен да ви благословя.

— Сеньор, не може ли по някакъв начин да останете с нас?

— Не — отвърнал Ланселот.

— Добре, тръгвайте тогава — рекъл той. — И дано Господ ви пази, където и да сте.