Отвличането на Гениевра (23) (Роман от XIII в.)

23. Ланселот побеждава Маргондър

Веднага след това те насочили конете си един срещу друг и си нанесли удари по щитовете, като пробили и разцепили дървеното им покритие. Рицарят счупил копието си. Що се отнася до Ланселот, той замахнал толкова жестоко, че повалил на земята ездача заедно с коня. Върнал му оръжието, защото мислел, че все още има нужда от него, и го подпрял до едно дърво. След това скочил на земята, за да бъде равностоен със своя противник. След като вързал коня си, се върнал при рицаря, който междувременно се бил изправил, и се впуснал да го атакува с меч в ръка и щит пред главата. Другият се нахвърлил неудържимо срещу него и двамата си разменили жестоки удари по шлемовете, като дори пламнали искри. Ланселот срещнал ожесточена съпротива у рицаря. Ала накрая последният не могъл да устои на атаките на своя противник. Все пак силата му не била по-малка. Проявил цялата храброст, която повече от всякога бленувал да докаже, и се защитавал не без затруднение чак до пладне. Тогава Ланселот го притиснал още повече. Той му нанасял такива удари, че кръвта струяла от тялото му от повече от тридесет места, така че каквото и усилие да правел, не можел повече да издържа. Ланселот го размотавал, както си пожелае насам, натам. Когато рицарят се почувствал на края на силите си, помолил за милост, защото се страхувал от смъртта. Подал меча си на Ланселот, който заявил, че не би могъл да го приеме, ако победеният не обещае да се подчинява на заповедите му. Другият го уверил, че ще приеме всяка негова повеля, ако го остави жив.

— Добре — заявил Ланселот, — най-напред трябва да се съгласите, че госпожа кралицата е най-съвършената от всички дами на земята.

Другият му обещал, защото разбрал, че е принуден, независимо дали го иска или не.

— Трябва да сторите и още нещо.

— Какво е то?

— Да отидете в двора на крал Артур и да поискате извинение от госпожа кралицата заради непочтените думи, които изрекохте по неин адрес. Ако попита кой ви изпраща, кажете й, че е един рицар, който й принадлежи. И занапред избягвайте да разпространявате подли слова за толкова благородна дама, тъй като няма да спечелите нищо добро. Ала преди да тръгнете, бих искал да узная името ви.

Другият му отговорил, че се казва Маргондър от Черния замък.

— И накъде се бяхте запътили?

— В действителност отивах на един турнир, който ще се проведе утре на края на тази гора.

— Между кои противници?

— Бога ми, рицарите от Замъка на дамите са предизвикали тези от Замъка на девиците. Утре ще се съберат множество рицари и затова ще тръгвам, без да се бавя повече, но преди да се разделим, бих искал да знам кой сте.

— Попитайте госпожа кралицата за това, тя ще ви каже — отговорил Ланселот.

Щом видял, че няма да научи нищо повече, другият се отдалечил. От своя страна Ланселот продължил и стигнал до широк, настлан с камъни път. Докато яздел, настигнал един оръженосец, който водел пред себе си рицар на голям пъстър кон. Когато ги приближил, поздравил оръженосеца, а той отвърнал през сълзи:

— Бог да ви благослови!

— Приятелю — попитал Ланселот, — кой е ранил този рицар?

— Сеньор, това бе рицарят от Плесие.

— Поради каква причина?

— Сеньор, защото каза, че е рицар на кралица Гениевра. Това беше единственото му престъпление.

— Как се казва?

— Сеньор, името му е Додинел Кръвника, брат на херцога на Кларанс.

След този отговор Ланселот бил обхванат от ярост, защото добре познавал Додинел. Попитал оръженосеца от коя страна е Плесие.

— Сеньор, на много по-малко от половин левга разстояние. Това е пътят, който ще ви отведе право при него, ако желаете да идете там.