Монсеньор Говен бил силно озадачен от случилото се. Седнал заедно с другите и се зарадвал като ги видял, потънали в църковни слова и молитви. Малко след това от стаята, накъдето отлетял гълъбът, излязла девойка, най-красивата, на която се бил любувал през живота си. Нейните коси били не вързани, а сплетени под формата на венец. Имала най-прекрасната глава и била надарена с всички прелести на женската красота. Излязла от стаята, като носела в ръце най-разкошния съд, който човешки очи са съзерцавали. Той имал формата на потир и девойката го държала над главата си, така че щом го видели, всички се поклонили. Монсеньор Говен се взрял в съда и оценил дълбоко неговото великолепие, но не успял да разбере от какъв материал е изработен. Не бил нито от дърво, нито от метал, още по-малко от камък, рога или кости. Монсеньор Говен бил напълно смаян. Сетне погледът му се върнал на младата девойка. Нейната хубост го удивлявала още повече от тази на съда, защото никога не бил виждал по-красива девойка. Потънал в толкова дълбоко съзерцание, че останал безразличен към всичко останало.^[1]

Бележки

[1] Както вече отбелязах, Говен олицетворява светското рицарство. Артуровските романи описват множество галантни връзки на кралския племенник. Верен на своя обществен образ, Говен се вълнува повече от прелестите на девойката, отколкото от красотата на Граала. Така той пропуска шанса да проникне в тайнствата на свещения потир. По-късно читателят научава, че въпросната девойка е дъщеря на крал Пелес и бъдеща майка на Галаад от Ланселот. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Отвличането на Гениевра (144) (Роман от XIII в.)

Метаданни

Данни

Отвличането на Гениевра

Информация

История

Сваляне / Връзки

144. Красивата девойка с разкошния съд