Отвличането на Гениевра (74) (Роман от XIII в.)

74. Ланселот отсяда в един манастир

— Кажете ми сега, госпожице, ако утре тя намери някого, който да я защити, значи ли това, че ще я освободят?

— Не зная, сеньор.

— Много ли сме далеч от мястото, където се намира тя?

— Само на шест английски левги, сеньор. Ако утре станете малко по-рано, ще бъдете там преди първия час.

— И къде бих могъл да я открия?

— В гората Флорега. Този път ще ви отведе направо там, ако го следвате.

— Бог да ви благослови, госпожице — рекъл той.

Ланселот потеглил, без да чака. Девойката също продължила пътя си, все така скърбяща.

Яздейки, той стигнал до края на гората. Видял пред себе си манастир и свил към него, за да се подслони. Пред портата открил трима монаси, които, след като изпълнили последната молитва, излезли да се насладят на вечерната прохлада. Притичали се да помогнат на Ланселот да слезе от коня, поздравили го с добре дошъл, поканили го вътре и го попитали дали е ял през деня. Той отговорил, че не е ял. Веднага заръчали на прислужниците да сложат масата и да сервират хляб върху покривка. Но Ланселот отвърнал, че най-напред иска да влезе в църквата за молитва, тъй като не се бил молил цял ден. Докато стоял коленичил, забелязал вдясно една сребърна решетка, великолепно изработена със златни цветенца, птици и най-различни животни. Във вътрешността на хора имало петима рицари, напълно въоръжени, с шлем на главата и с меч в ръка, които били застанали в отбранителна позиция, сякаш очаквали нападение.