Отвличането на Гениевра (42) (Роман от XIII в.)

42. Боорт побеждава шест други рицари на Галиде

Това поражение много огорчило хората от лагера. — Бога ми — казал им Галиде, — ако не си помагате взаимно както досега, този рицар може много да ни навреди, защото след победа над единия, той може да си почине дълго преди пристигането на следващия.

— Господарю, какво ни съветвате да сторим тогава?

— Ето какво ще направите. Десет рицари ще потеглят оттук, ще отидат до подножието на укреплението и ще започнат да изпращат един по един бойците. Когато той повали някой от вас, друг ще му се притече на помощ. В случай че повали и двамата, нека третият не закъснява. По този начин ще можем по-лесно да го сломим. Ала категорично ви забранявам да го атакувате по двама или трима заедно, защото ще бъдете опозорени във всички дворове. Знаете, че той е сам.

Те сторили, както им казал. Потеглили десет рицари в доспехи, но девет от тях се спрели в подножието на могилката, а десетият я изкачил, за да стигне до Боорт. Двамата противници отпуснали юздите на конете си и си нанесли силни удари по щитовете. Боорт останал здраво на седлото, докато рицарят се прекатурнал на земята. Боорт минал с коня през тялото му, така че рицарят се обявил за негов пленник. Щял да се предаде на девойката. Боорт повалил трима с едно и също копие и зачакал под бора пристигането на следващия рицар, исполин, който очевидно умеел да отговаря на ударите. Боорт отпуснал юздите с копие в ръка. Сблъскали се с такава сила, че двете копия нямало как да не се счупят. Нанасяли си толкова удари по телата и по щитовете, като много силни бойци, каквито и били, че доспехите и на двамата пострадали сериозно. Боорт се наместил здраво на седлото. За сметка на това рицарят бил съборен на земята по особено мъчителен начин. Падайки, той счупил врата си под цялата тежест на доспехите и на коня, който рухнал върху му. Боорт, който се бил върнал обратно, стъпил на земята, защото не искал да го напада на кон, извадил меча си и се спуснал срещу него. След като видял, че е мъртъв, се качил отново на коня, прибрал меча в ножницата си и докато вземал едно от копията, подпрени на бора, се изправил срещу друг рицар. Обърнал към него коня си и му нанесъл удар, който го хвърлил по гръб на земята, а конят му го стъпкал. При падането счупил копието си. Сетне веднага щом слязъл от коня, извадил меча си и се затичал към рицаря, който тъкмо се надигал. Ударил го така свирепо по шлема, че го повалил на земята. Рицарят бил толкова замаян, че не можел да различи деня от нощта. Боорт го хванал за шлема и го издърпал така, че му скъсал връзките, след което го свалил и захвърлил надалече. Заявил му, че е мъртъв, ако не се предаде, и го ударил по главата с дръжката на меча си, така че бликнала кръв. Щом другият се почувствал разгромен до такава степен, изпитал голям страх, толкова се ужасявал от този, който заплашвал да му отсече главата. Помолил го за милост и за пощада, тъй като бил готов да се подчини на волята му. Боорт го накарал да се закълне, че ще се предаде на девойката. Другият се съгласил, защото осъзнал добре, че няма друг избор. Запътил се пеша, понеже конят му бил побягнал към полето. Влязъл в замъка и се предал на девойката. Веднага след това се появил друг рицар. Боорт, който го видял да се задава, се метнал отново на седлото, взел едно от копията и пришпорил коня си да го посрещне. Другият, който приближавал стремглаво, счупил своето в щита на Боорт. Последният надигнал оръжието си малко по-нависоко, отколкото искал, и го засегнал точно под брадичката. Разкъсал му ризницата и като насочил острието си към гърлото му, го прерязал като с бръснач. Другият не могъл да издържи на удара и след като се почувствал смъртно ранен, се отпуснал на коня си и се плъзнал от седлото. Боорт се върнал обратно с копие в ръка. Стъпил на земята с намерение да се нахвърли срещу него, тъй като не го считал за мъртъв, ала той бил издъхнал. Когато разбрал това, се наскърбил силно, защото искал, колкото е възможно, да не убива нито един рицар.