Отвличането на Гениевра (137) (Роман от XIII в.)

137. Приключенията на Говен. Двубоят му срещу Матамас

Тук разказът твърди, че след като се разделил с другарите си, монсеньор Говен яздил сам, много загрижен и наскърбен от приключението с меча, при което се провалил. Яздил така целия ден, без да яде и пие, и без да срещне приключение, което заслужава да бъде споменато. През втория и третия ден — също. На четвъртия по волята на съдбата минал покрай дома на Матамас, който държал Сагремор в плен. Изпитвал такова желание за сън, че не знаел накъде върви. Минал с коня си пред Матамас, който стоял пред портата си, без да му каже и дума, докато другият го приветствал. Щом видял това, Матамас си помислил, че от високомерие другият не благоволил да го поздрави. Прибрал се у дома и поискал доспехите си по най-бързия начин. Един оръженосец се втурнал да му ги донесе. Хората му го попитали къде възнамерява да отиде.

— След най-горделивия рицар на света — отвърнал той. — Аз го поздравих, а той не благоволи да ми отвърне и дума. Бих изпитвал силен гняв, ако не отнема още тази вечер голяма част от гордостта му.

Без да чака, той се качил на седлото си и поел по следите на монсеньор Говен. Забелязал го в началото на един гъсталак. Извикал му от максималното разстояние, от което го виждал:

— Обърнете насам щита си, сеньор рицарю, или ще ви нанеса удар отзад. Ще понесете повече срам, отколкото ако го сторя отпред!