Отвличането на Гениевра (8) (Роман от XIII в.)

8. Ланселот помага на заточениците

След като изрекъл тези думи, младият мъж потеглил толкова бързо, колкото позволявал конят му. А Ланселот и неговите спътници ускорили ход и стигнали до висок хълм. В долината под тях видели воюващите. Заточениците се справяли добре, но били изпаднали в тежка нужда, тъй като били по-малобройни от противниците си. Рицарите се спуснали по хълма и познали по оръжията, че техните хора са от тази страна. В този момент те отстъпвали по сила. Синът на васала казал на своя спътник:

— Сеньор, нашите хора са от тази страна и имат огромна нужда от помощ.

— Не се безпокойте. Не виждам никой в противниковия лагер, който да представлява сериозна заплаха.

Без да се бавят, завързали шлемовете си. Междувременно синът на васала взел едно копие от някакъв оръженосец. Запътили се към мястото на битката и се хвърлили в нея. Рицарят на каруцата убил първия противник, който му се изпречил. Спътникът му повалил своя от седлото. Ланселот започнал да крещи „Кларанс!“^[1], бойния вик на крал Артур. Когато копието му се счупило, той извадил меча си и нанасял удари наляво и надясно, така както умеел и то с такъв плам, че и в двата лагера всички били вцепенени. Заточениците, които в началото били по-слабата страна, добили по примера му сила и кураж. За кратко време спечелили преднина и принудили тези, които ги били подгонили, да отстъпят. Малкият син на васала отишъл до рицаря, убит от рицаря на каруцата. Облякъл доспехите му, доколкото можел, и се качил на коня, който бил хванал, докато ездачът му падал. Взел в ръка меча, окачил ножницата на дъгата на седлото си, а след това настигнал необикновения рицар, като яздил близо до него и му помагал, както щял да помага и на своя баща — и все пак, известно е, че случаят не е такъв.