Отвличането на Гениевра (9) (Роман от XIII в.)

9. Засадата. Провокиращият рицар. Сестрата на Мелеаган. Ланселот преминава Моста на Меча

Заточениците се биели възхитително, но нито един от подвизите им не можел да бъде сравнен с тези на рицаря на каруцата. От своя страна двамата му спътници се справяли също толкова добре. Притискали противниците си и тъй като последните не могли да се съпротивляват повече, им обърнали гръб и побягнали. Техните гонители не ги пощадили. Ранили и убили мнозина от тях. Именно тогава загинал и конят на рицаря на каруцата. Животното било ранено до смърт в битката. Младият мъж, който се бил снабдил с оръжия, дошъл при Ланселот:

— Качете се на коня ми, сеньор, тъй като аз ви принадлежа — имате право на това повече от всеки друг.

— Кой сте вие? Момчето се представило:

— Сторих това, за да ви помогна. В замяна, за Бога, препашете ми този меч, за да не загина като обикновен оръженосец^[1].

Рицарят му го препасал, а след това с един скок се хвърлил на коня и с пълна скорост се отправил след другите. Натъкнал се на бегълците, които атакували отново, тъй като не го били видели да извършва повече чудеса. Ланселот се хвърлил сред тях и нанесъл удар с меча си на един от своите противници между щита и рамото. Ръката и щитът на последния полетели към земята. Оръжието се забило чак до хълбока като всичко до задната дъга на седлото било посечено. Ланселот замахал с меча към него и другият се сгромолясал на земята. Сетне взел коня му и го дал на новия рицар, който бил на крака, след което се върнал в битката и подхванал подвизите си. За кратко време всички отново побягнали, тъй като никой не се осмелявал да се изправи срещу него. Заточениците притискали противниците си и ги преследвали до една съседна гора, като ранили и убили мнозина. А да взимат пленници, не ги интересувало.

Така те се върнали отново на пътя и обсипали с почести добрия рицар, както могат. Настъпил деветият час и всички знаели, че той е рицарят, тръгнал да спасява кралицата. Искали да го придружат, защото се страхували силно, че Мелеаган може да го убие. Ала Ланселот не приел други рицари освен двамата си другари. Не можел да им попречи да го следват, въпреки че това го ядосвало много. Един мъдър рицар му рекъл:

— Сеньор, за Бога, не се гневете от това, че имаме желание да ви осигурим защита. Правим това за нас, тъй като не искаме нито вашата, нито нашата смърт. Ако загинете, кой ще ни освободи?

— Кой ли? — попитал той. — Сеньор, това ще е Говен, племенникът на крал Артур, който притежава много повече достойнства от мен.

— В нашите очи — отвърнал другият, — най-доблестният е този, който ще ни освободи и с Божията помощ това ще бъдете вие.

Докато разговаряли така, времето си минавало и започнало да се смрачава. Този, който разговарял с добрия рицар, му казал:

— Сеньор, моят дом ви е на път. Умолявам ви да пренощувате при мен.

Ланселот уверил, че няма да приеме никаква силна храна или течност, докато тази тълпа продължава да го следва.

— Сеньор — рекъл му той, — ще им заповядам да се върнат обратно. С мен ще дойдат само братовчедите и другите роднини.

Ланселот се съгласил.

 

 

9а. Домакинът се обърнал към останалите рицари и ги помолил да се върнат обратно с изключение на четиридесет — неговите роднини. Когато стигнали до дома му, било вече нощ. Хората по тези земи имали бойна готовност и всички се криели в крепостите. Тази нощ рицарят бил добре подслонен. На сутринта домакинът му заявил, че тези, които останали предната вечер с него, ще го съпроводят до Опасния мост (така наричали Моста на Меча). Но Ланселот го уверил, че няма да приеме друга компания освен двамата синове на васала. След като разбрал, че предложението му го раздразнило, домакинът не настоял повече. Рицарят благословил него и всичките му роднини и без да се бави потеглил на път с двамата си спътници. Домакинът ги следвал от разстояние заедно с четиридесетте рицари от неговия род, всички добре въоръжени.

Рицарят стигнал до един гъсталак, а от двете страни на пътя стояли повече от тридесет селяни, въоръжени с лъкове, арбалети и мечове. Заедно с тях имало и десет рицари, по петима от всяка страна. Пътят бил преграден отвсякъде с жив плет, така че било възможно да се върнеш обратно само пеш.

 

 

9б. Селяните позволили на рицарите да преминат и изчакали да се приближат достатъчно. След като ги предизвикали с викове, пуснали стрелите си. Ранили ги на много места и убили конете им. Тримата успели да се изправят на крака и се защитавали, както могат. В този момент се появили четиридесетте мъже, които ги следвали. След като ги видели, селяните се скрили в най-дълбоката част на гората. Новодошлите слезли от конете и с меч в ръка се спуснали да ги преследват. Убили немалко селяни, но и сред тях имало много ранени. Тримата спътници били възседнали три от конете им и вече се сражавали срещу десетте рицари. При атаката си убили двама и хвърлили от седлото още един. При това положение останалите седем се нахвърлили ожесточено срещу тях. Ланселот и другарите му се отбранявали добре. Забелязали връщането на другите, които така пребили селяните, че последните не смеели да се покажат. Седмината също ги видели да приближават и без да ги дочакат, побягнали кой както може. Тримата спътници тръгнали след тях, притиснали ги и убили четирима. Останалите се спасили в гората и успели да избягат. Тогава се приближил рицарят, който бил предложил подслон на рицаря на каруцата за през нощта:

— Сеньор — обърнал се към него той, — сега бихте могли да оцените защо беше добре да бъдете съпроводен. По тези земи цари голяма непочтеност.

Рицарят на каруцата се съгласил веднага.

— Сеньор — подхванал отново домакинът, — умолявам ви в името на вашата чест и благородство да склоните на това, за което ви помоля.

Ланселот му отговорил, че няма да му откаже никой дар, щом е свързан с неговата чест.

— Сеньор, моля ви да не се противите, ако ви придружа до Моста на Меча. Ще стигнем там утре към деветия час.

Ланселот се съгласил.

Отправили се на път и яздили заедно, докато срещнали млад мъж, който препускал на едър кон с пълна сила. Поздравил всички, а те го попитали по каква работа се е забързал.

— Много спешна — рекъл той, — тъй като по тези земи трябва да пристигне рицар, който да освободи госпожа кралицата, и нашите хора силно се опасяват да не би той да бъде задържан при проломите според нареждането на Мелеаган. Хората му са заловили писмото, в което крал Бодмагю забранява на когото и да било да дръзне да го задържи.

Мъдрият старец, който се притекъл на помощ на добрия рицар, попитал момчето дали има представа за мястото, където може да намери този, когото търси.

— Не — заявил той, — но няма да се спра преди този кон да се свлече под краката ми и ще изтощя от умора и много други, тъй като е наложително да бъда утре на границата с Уелс.

— Добре е да се върнеш обратно, скъпи приятелю — рекъл дълбокоуважаваният господар, — тъй като твоят път бе дотук.

— Как така, сир?

— Ето това е рицарят.

— 0, Боже мой — възкликнал младият мъж, — наистина е той. Бяха ме предупредили, че носи такива доспехи. Сеньор — рекъл той на рицаря, — бъдете добре дошли и още днес ще бъдете така почетен, че дори не мога и да го опиша, тъй като сте най-желаният рицар от всички, които някога са съществували.

 

 

9в. Докато яздели, се приближили до мястото, където ги очаквали с огромно нетърпение. Момчето минало напред. То разказало това, което научило, и сеньорите силно се зарадвали. Малко след това рицарят на каруцата и придружаващите го се озовали срещу около триста рицари и въоръжени мъже, които в един глас го провъзгласявали за свой защитник и господар. Стигнали до важен и богато укрепен град. Прекрачили портата и продължили да яздят. Хората бързали да видят рицаря, за когото се говорили такива чудеса. След като минали замъка, влезли в много красиво и просторно градче. Там живеели единствено заточеници, а замъкът бил обитаван от местните жители. Рицарят бил посрещнат с много почести. Всички се стекли към него, като пеели и изразявали радостта си. Улиците били украсени с най-ценните вещи, които притежавали. Ланселот отседнал в най-красивата къща в цялото градче, а тези, които го придружавали, били посрещнати подобаващо. Ястията били поднесени по-късно от обичайния час. Прекарали дълго време на маса. Неочаквано влязъл рицар, въоръжен от глава до пети. Той нахлул на кон^[2] в залата, тъй като къщата била без стъпала, и с надменен тон помолил господаря на къщата да му посочи добрия рицар, дошъл да освободи кралицата.

— С каква цел искате това?

— Изгарям от желание да го видя.

— Няма да узнаете кой е той — рекъл домакинът.

— Защо един толкова добър рицар се крие? Вместо това той би трябвало да се представи на всички. И ако възнамерява да премине Моста на Меча, нека го заяви.

Запитаният отвърнал:

— Сеньор рицарю, аз имам претенциите, че мога да го премина.

— Ти? Как се осмели да се захванеш с това сериозно начинание, което всички добри рицари в Логрия не успяха никога да доведат докрай? Не трябваше ли от срам да се откажеш, ти, който си се качил на каруца и по този начин си изгубил и честта, и радостта си. Знай добре едно — пленниците от тези земи никога няма да бъдат освободени от опозорен човек. Напротив, техният спасител трябва да бъде най-доблестният, почтен, смел и храбър измежду всички. На такова сърце се полага подобно извисено начинание, а не на позорно и страхливо като твоето. Все пак, ако желаеш, можеш да преминеш по-лесно през Водата на мъките, отколкото през Опасния мост. Ала когато се озовеш на другата страна, ще взема от теб онова, което си избера.

Ланселот отвърнал, че и дума не може да става.

— Така ли? — запитал другият. — Добре тогава, отбранявай се. Не се опитвай да преминеш през моста, забранявам ти. И ако имаш намерение да нарушиш моето нареждане, на мига ще се биеш срещу мен. Не успееш ли да ме победиш, как след изпитанието с моста ще се изправиш срещу Мелеаган, един от най-добрите рицари в наши дни?

 

 

9г. При тези думи господарят на къщата заявил, че неговият гост няма да се бие, тъй като има друга работа за вършене. Ала последният с един скок станал от масата и поискал доспехите си. Заявил, че след като е предизвикан на двубой, ще се бие. Приятелите му силно се притеснили, но не могли да го разубедят. След като си облякъл доспехите, го изпратили до края на градчето в една пустош. Всички заточеници грабнали оръжия, защото се страхували от предателство. Целият народ, както от градчето, така и от замъка, се събрал и тези, които обичали добрия рицар, проливали горчиви сълзи. Той помолил всички да добият отново смелост и добавил: „Не се страхувайте.“ Сетне изтласкал с рамо щита си, проврял ръка в ремъците и като закрепил копието си под мишница, пришпорил коня към своя противник, който сторил същото. Пустошта била красива, а конете препускали бързо и само напред. И двамата рицари преливали от енергия. Нанасяли си взаимно такива удари, че дървото по щитовете и на двамата се разцепило. Ризниците им били здрави и удържали на остриетата, копията се счупили и конете се изправили глава срещу глава, гърди срещу гърди. Сетне се свлекли мъртви на земята. Ездачите им, едва засегнати, скочили на крака, но били толкова замаяни, че залитали. Когато дошли на себе си, извадили мечовете и разменили силни удари там, където могат. Рицарят на каруцата открил, че неговият противник оказва сериозна съпротива и затова му отдавал огромна почит. Истината била, че не му липсвала смелост, но пък бил коварен и вероломен. Битката продължила дълго време. Те се ожесточили един срещу друг, но накрая рицарят на каруцата притиснал своя противник, който изпаднал в окаяно състояние и не можел да се съпротивлява. Започнал все повече и повече да отстъпва, без изобщо да се стреми да се отбранява. Щом Ланселот го видял така обезкуражен, ускорил атаката си с порой от удари и го принудил да падне на колене. Когато победеният се опитал да се изправи, рицарят на каруцата го хванал за шлема, изтръгнал го от главата му и го захвърлил насред полето. Другият сложил щита си на главата и започнал да отстъпва още повече, но напразно. В крайна сметка помолил за милост и подал меча си на Ланселот. Последният заявил, че няма да го приеме и че никога няма да прояви жал към него, освен ако не се качи най-напред на каруца. Победеният категорично отказал.

— При тези условия, ще ви отсека главата.

— Както желаете — отвърнал другият.

В този момент на мястото на битката с бърз ход пристигнала девойка на норвежки кон^[3]. Поздравила рицаря на каруцата, който й отвърнал. Скочила от коня си и заявила:

— Благородни рицарю, идвам, тъй като имам належаща нужда от вашата помощ. Умолявам ви и ви заклевам в името на човека, когото обичате най-много на този свят, да ми направите дар, който ще ви струва повече почести и облаги, отколкото някога сте получавали срещу извършена услуга.

Рицарят й обещал този дар, тъй като щял да получи почести и облаги, а тя паднала в краката му, обзета от неописуема радост:

— Великодушни рицарю, става въпрос за главата на този рицар, която и вие искахте да отсечете.

Ланселот си помислил, че се опитва да спаси живота на победения:

— Госпожице — казал й той, — ваша е. Щом като ме помолихте, ако Бог реши, в никакъв случай няма да го убия. Той ми причини големи злини, но никога, докато съм жив, не ще откажа на дама или девойка услуга, която няма да ме опозори.

— Ах, рицарю, вие ми обещахте главата му! Поставете я в ръцете ми, защото това е най-вероломното и най-покварено същество, раждало се някога на земята.

Това искане смаяло рицаря. Победеният се хвърлил в краката му:

— Ах, благородни рицарю, милост! Не й вярвайте, защото тя ме презира, а аз мислех, че ме обича!

Рицарят не знаел какво да прави. От една страна девойката била на колене пред него и го призовавала да изпълни обещанието си, което й дал в името на човека, когото обичал най-много. А другият го молел за милост в името на Бог и за съжаление. Ланселот следвал правилото никога да не убива рицар, който го моли за милост^[4], освен ако предварително не го е обещал под клетва или ако е бил принуден да го стори, ала все пак търсел начин да удовлетвори и единия, и другия:

— Рицарю — рекъл той на своя противник, — ако ви върна шлема и щита, ще се биете ли срещу мен? В случай че ви победя, ще изпълните ли волята ми, както и аз вашата, ако надмощието бъде на ваша страна?

— Ах, сеньор — провикнал се рицарят, — при тези условия бих ви провъзгласил за най-добрия от всички рицари.

— Тогава ще постъпя така и с вас, при условие че ако аз ви победя, ще й дам главата ви.

— Не мога да поискам и друго.

Без да се бави повече, Ланселот накарал да донесат на рицаря хубав и напълно здрав щит, тъй като неговият бил станал на парчета, и му върнал шлема. Подхванали двубоя, но рицарят на каруцата стигнал до края по-жестоко и по-бързо от първия път. Той изтръгнал шлема от главата на другия и му го свалил до рамената. Победеният отново започнал да крещи за милост. От своя страна девойката поискала главата му от победителя и го кълняла в името на човека, когото обичал най-много.

— Знайте, благородни рицарю, че това е услуга, за която ще бъдете щедро възнаграден. А и ще извлечете почести, тъй като това е най-вероломният човек в целия християнски свят.

Тогава Ланселот надигнал меча си и с един удар отсякъл главата на рицаря, а после я дал на девойката. Последната се метнала на коня си и я отнесла на бърз ход до един стар и много дълбок кладенец, в който я хвърлила.

 

 

9д. Девойката била сестра на Мелеаган, дъщеря от втората съпруга на крал Бодмагю.^[5] Този, чиято глава отнесла, бил близък приятел на Мелеаган. Рицарят многократно молил девойката за любовта й, но без успех, тъй като тя обичала един от най-красивите рицари на света, все още юноша. Когато разбрал, че не изпитва чувства към него, разказал на краля, че я бил заловил да бърка отвари, за да унищожи него и сина му, с цел да направи крал този, когото обича. Това й навлякло силната омраза на краля и на неговия син. По-късно коварният рицар заявил, че я е заварил в леглото с нейния любим. Тогава кралят му позволил, ако го види там отново, да го убие. Така и станало, но това било в резултат на подлост, тъй като именно той завел нищо неподозиращия млад мъж в покоите на девойката. По този начин рицарят бил убит, без да го е заслужил, а приятелката му обмисляла как да си отмъсти. Когато научила, че добрият рицар е тръгнал на път, за да освободи кралицата, тя намерила убиеца на своя приятел и му заявила, че ако предизвика на двубой рицаря, който идвал към тези земи, ще бъде негова. Казала му, че мрази този мъж повече от всеки друг.

Рицарят изпълнил това на мига, толкова бил влюбен в девойката, а тя дошла, за да узнае изхода от битката. Щом видяла, че той определено губи, заклела неговия победител в името на жената, която обичал най-много. Силно подозирала, че последният е влюбен в кралицата. Така отмъстила за приятеля си.

Рицарят на каруцата и спътниците му се върнали в къщата. Всички ги гледали с възхищение. Спуснали се хора, които да свалят доспехите на рицаря и прегледали грижливо раните му. Домакинът следял нищо да не липсва в неговото въоръжение — връзки, ремъци, закопчалки — нищо не убягнало от погледа му. Тази нощ рицарят се радвал на всички удобства, които могли да му предоставят. Щом станал на сутринта, отишъл на богослужение, после облякъл доспехите си, а заедно с него се въоръжила и голяма част от заточениците. Те яздили, без да се натъкнат на интересно приключение чак до деветия час. Тогава достигнали до Моста на Меча. В този момент дори и най-коравосърдечният сред тях се разплакал, до такава степен се страхували за Ланселот, ала той ги утешил:

— Не се притеснявайте за мен, защото, ако Бог реши аз да ви освободя, така и ще стане. Но ако Неговата воля не е такава, нищо не можем да сторим. Впрочем, трябва да добиете смелост вследствие на приключенията, които преживях, тъй като мъдреците предричат, че всички вие ще бъдете освободени заради тялото на крал Галаад, което вече не е в своя гроб. Със сигурност ще бъдете свободни един ден. И този ден е настъпил.

С тези думи успял да им възвърне куража. Поверил коня си на своя домакин, а после се приближил до моста във вид на острие. Той бил страховит и опасен, ала рицарят се уверил, че ръкавът е тесен, макар и дълбок. Насочил поглед към другия бряг. Пред очите му изникнал много красив и богат град. Това бил Горон, столицата на тази страна, откъдето тя носела името Гор.

 

 

9е. Именно в този град била кралица Гениевра, в покоите на краля. Тя стояла на прозореца заедно с крал Бодмагю, с неговия син и с много други рицари, дами и девойки. Те лесно разпознали рицарите близо до моста, а същото се отнасяло и за тях. Спътниците на рицаря на каруцата не пропуснали да го уведомят, че там е задържана кралицата. Той веднага отправил пламенен поглед към кулата, а след това започнал да се подготвя. Неговите другари завързали краищата на ризницата му за краката посредством здрави ремъци от еленска кожа. С дебел метален конец зашили покритите му с желязо ръкавици, а след това ги намазали, с гореща смола, за да могат да прилепнат по-здраво към основата на моста. Когато бил напълно готов, Ланселот благословил всички и се приближил до моста. Погледнал към кулата, навел глава, после се прекръстил и яхнал сякаш кон металното острие. Като се прикрепял с цената на мъчителни усилия ту по дължина, ту настрани, ту по корем, ту яхвайки го, той успял да стигне до другия бряг, а целите му ръце и крака били в кръв. Избърсал се в зелената трева и в краищата на ризата си. Когато се обърнал, видял, че другарите му се спускали към реката, за да я прекосят с лодки, както правели всеки път.