Отвличането на Гениевра (46) (Роман от XIII в.)

46. Девойката от Езерото се разкрива. Шокиран от жестокостта на племенницата на Галиде, Боорт напуска бързо Онгфорт без своя оръженосец

Щом видял, че се намира в толкова лошо положение, рицарят заявил, че е готов да стори това, което пожелае от него.

— Тогава ми обещай като верен рицар — рекъл му Боорт — да върнеш на твоята племенница всички земи, които си й отнел, и никога повече да не воюваш срещу нея, а напротив — да й помагаш, както можеш, срещу всички, които искат да й навредят.

Галиде обещал, че ще се подчини.

— Освен това, ти заповядвам — продължил Боорт — да се обявиш за неин пленник от мое име. Ще й кажеш, че трябва да се оплача от нея, тъй като й изпратих по същия начин и сенешала, за когото бях уверил, че няма да загуби живота си там. След като загина по нейна заповед, всеки е в правото си да ме съди за това предателство. Нека знае добре, че предпочитам да ме ударят с меч между краката, отколкото да го бях пратил на смърт. Ще й кажеш, че това е посланието, което й отправям.

Другият обещал да изпълни всичко. Качил се много трудно на коня си и се отправил към замъка. Боорт се приближил до девойката, която държала меча му:

— Госпожице — рекъл й той, — добре сте дошли, вие, която познавате моята дама от Езерото, моя господар Ланселот и мен самия.

Тя от своя страна си открила лицето и Боорт тутакси разпознал в нея девойката, която била отвела него и брат му Лионел от града Гон. Спуснал се към нея с разтворени обятия и много радост. Сетне я попитал какво я води тук.

— Моята господарка — отвърнала тя — ме изпрати при вас, за да заръчам да бъдете следващата неделя по пладне на изхода на Рован. Тогава ще узнаете какво приключение ви е отредено. Гледайте да се явите на всяка цена.

Той уверил, че ще бъде там, ако дотогава не намери смъртта си, „понеже що се отнася до тъмницата, тя няма да ме спре,^[1] щом моята господарка иска да бъда там“.

— Знаете ли — попитала го тя — защо преди малко ви поисках този меч, в момента, когато видях, че имате най-спешна нужда от него?

— Всъщност, не.

— Не мислех, че ще ми го дадете срещу цяла Великобритания в ситуацията, в която се намирахте. И тъй като никога не бях имала по-добър повод да изпитам докъде ще стигнете за моята господарка, аз ви го поисках в най-тревожния за вас момент. Сега виждам, че обучението, което ви е дала тя, действа добре. Без съмнение ще бъде много щастлива да научи, че от любов към нея при смъртна опасност ми предоставихте онова, от което имахте най-належаща нужда, и то без да знаете коя съм аз.

Той само се засмял, а девойката му довела коня. Боорт се качил, изтощен от умора. Така в компанията на девойката се спуснал по могилката и вместо да се насочат към замъка, те продължили напред към някаква близка гора на по-малко от една английска левга разстояние. Яздили бързо. Боорт искал да се отдалечи възможно най-много от замъка. Били навлезли навътре в гората, когато забелязали две шатри, опънати близо до течението на извор. На входа на едната джудже и девойка сваляли доспехите на някакъв рицар. Боорт отишъл право при него и го поздравил. Другият сторил същото.

— Сеньор — попитала спътничката на Боорт, — бихте ли приели да приютите за нощта този рицар, който е на ръба на изтощението?

— Госпожице, никога рицар не ме е молил за подслон, без да съм му го предоставял. Нека бъде добре дошъл. Ще го приютя с голямо удоволствие.